Тленните останки на цар Самуил вече са в България. Военни и гвардейци ги донесоха на площад „Княз Александър I“ в София, където се проведе държавната церемония по посрещането им.
Снимка: БЛИЦ
На площада се събраха множество граждани с български знамена, а ковчегът беше положен на специално изграден постамент и покрит с националния трибагреник.
Сред официалните лица беше министър-председателят Румен Радев, както и президентът Илияна Йотова, чието участие в церемонията и шествието до „Света София“ беше официално потвърдено от президентската институция.
Снимка: БЛИЦ
Държавната церемония започна с думи за историческата памет
В началото на официалната част беше подчертано, че това е рядък момент, в който историята „оживява“ пред очите на хората.
Церемонията беше посветена не само на връщането на тленните останки, но и на символичното възстановяване на една връзка, прекъсната преди повече от хилядолетие.
По-рано през деня останките бяха официално предадени на България в Музея на византийската култура в Солун в присъствието на българския премиер Румен Радев и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.
Радев: Пред нас са тленните останки на цар Самуил
В словото си Румен Радев постави акцент върху историческата съдба на Самуил и времето, в което той управлява България.
Премиерът припомни, че на Самуил се пада тежката задача да защитава държавата в един от най-бурните периоди на Балканите.
Той направи връзка и с други знакови български владетели – Аспарух, Тервел и Борис I, като очерта историческата линия на държавността, която в различни епохи преминава през възходи, изпитания и тежки кризи.
Снимка: БЛИЦ
Самуил като символ на държавническа устойчивост
В речта си Радев подчерта, че Самуил поема България в момент на вътрешни сътресения и продължителни военни сблъсъци.
Той припомни триумфа при Траянови врата и десетилетията, през които владетелят води почти непрекъснати войни, за да запази държавното единство.
Особено място в словото зае последният период от живота на царя – поражението при Беласица и разказът за ослепените български войници.
Радев описа този финал като една от най-трагичните страници в българската средновековна история.
Снимка: БЛИЦ
„Когато застанем заедно зад значима национална цел, можем да успяваме“
Премиерът благодари на гръцкия си колега Кириакос Мицотакис, както и на поколения български дипломати, учени и политици, работили по въпроса за връщането на останките.
Той посочи, че постигнатото споразумение между България и Гърция е и знак за по-силно стратегическо партньорство между двете държави.
Официалното предаване на останките в Солун действително беше представено и от гръцка страна като изпълнение на „исторически дълг“.
Снимка: БЛИЦ
Връщането на Самуил е резултат от десетилетия усилия
Останките, свързвани с цар Самуил, са открити през 1964 г. при археологически проучвания в базиликата „Св. Ахилий“. В продължение на десетилетия темата за връщането им в България остава част от дипломатически и научни разговори между София и Атина.
Точно затова днешната церемония беше представена като завършек на дълъг процес, в който са участвали различни поколения държавници, дипломати и учени.
След площада – шествие към „Света София“
След официалната церемония маршрутът продължава от площад „Княз Александър I“ по бул. „Цар Освободител“, след това по ул. „Георги С. Раковски“ и ул. „Оборище“ до базиликата „Света София“.
Снимка: БЛИЦ
Там е предвидено тленните останки да бъдат положени в специално изработен саркофаг, разположен в южната част на напречния кораб на храма. БТА
Саркофагът е изработен специално за случая
Саркофагът е изработен във Велинград и е подготвен специално за полагането на останките.
По проекта са включени христограма, архангел Михаил, Самуиловата крепост с лъвове, пауни и дворец.
Така базиликата „Света София“ ще се превърне в мястото, където гражданите ще могат да отдават почит на един от най-значимите български средновековни владетели.
Снимка: БЛИЦ
Ден, който ще остане в историческата памет
Посрещането на цар Самуил в София е не просто държавна церемония, а събитие с ясно символично значение.
Повече от хилядолетие след смъртта му, неговите останки се връщат в България в момент, представен от институциите като знак за приемственост, историческа памет и национално единство.
