Още от детството всички живеем с убеждението, че ако в спринцовката при инжекцията е имало въздушно мехурче , което после попадне в кръвта, с нас е свършено!
Това убеждение се потвърждаваше всеки път, когато видехме как сестрата усърдно „изтръсква“ въздуха от спринцовката.
Но колко опасен е въздушният мехур, който навлезе във вената, всъщност?
Въздухът, който навлиза в кръвта с последващо блокиране на движението ѝ към сърцето или мозъка, в медицината се нарича въздушна емболия . Но за щастие само въздушен мехур не е достатъчен за това и като цяло не във всички случаи то може да се случи.
Ако малко количество въздух попадне в кръвта , нищо няма да ни се случи. Максимумът - на мястото на инжектиране ще има уплътнение и малък хематом. Ако е попаднал малко повече въздух, тогава са ни гарантирани слабост, замаяност, изтръпване на тъканите на мястото на инжектиране и дори припадък. Ако количеството въведен въздух е повече от 200 мл, тогава е възможно запушване на съдовете и в резултат на това - нарушение на кръвоснабдяването на органите.
Сърдечната емболия може да провокира инфаркт, а инсулт може да настъпи с церебрална съдова емболия. Но това е възможно само с въвеждането на въздух в голям съд и поне с горния обем. Малък брой малки везикули просто се разтварят, когато навлязат в кръвта.
Затова следващия път, когато видите сестрата да почуква по спринцовката, за да събере целия въздух във въздушен джоб, който след това да "изкара" с буталото, не се притеснявайте, дори да забележите малко мехурче, останало някъде там.
В сложното медицинско оборудване пък се използват специални филтри, които автоматично отстраняват въздуха.
