Майка ми ме принуди да живея с тях, за да може да се отърве от мен, а сестрите ми ме мразеха за това. Те дори не криеха омразата си.
„Израснах в голямо семейство. Имам двама по-големи братя и две сестри, роден съм последен и не бях планиран. По-скоро може да се каже, че провалих всички планове.“
Родителите ми не криеха от мен, че са искали аборт, но било твърде късно.
Когато се родих, братята ми вече бяха възрастни и учеха. Никога не съм бил част от живота им. Днес и вамата са женени, имат красиви съпруги и свои деца, печелят страхотни пари, пътуват навсякъде... Дори не ги познавам.
За сестрите ми винаги съм била скучно малко момиченце. Майка ми ме принуди да живея с тях, за да може да се отърве от мен, а сестрите ми ме мразеха за това. Те дори не криеха омразата си. Подобно на братята, те също имат свои собствени къщи, съпрузи, деца и са заможни. Дори сега няма място за мен в живота им.
Когато съседите идваха на гости, те винаги гордо показваха снимки на моите братя и сестри. И винаги бях глупава, неудачничка, не бях добра, не знаех нищо. Те постоянно ме сравняваха със себе си, въпреки че всички бяха поне с 15 години по-големи от мен.
С течение на времето се влюбих в шиенето и се записах в тази гимназия. Успявам в този бизнес и до ден днешен работя в арт студио. Имам много клиенти и печеля добри пари. Но в семейството ми имам прякора „недовършен моден дизайнер“.
В края на краищата, старая се да общувам с членовете на семейството си възможно най-малко. Реших това още в гимназията, когато се преместих в общежитие, и наех апартамент от първата си заплата.
Изградих си собствен свят - ожених се и имах син, тримата бяхме много щастливи, доскоро това беше най-хубавият период от живота ми. Но един ден съпругът и синът пътуваха с автобус, който излязъл от пътя и двамата загинали. Бях съсипана, не знаех къде съм или как ще продължа без тях. Обърнах се към семейството си за утеха, но не получих нищо. Дори нито една мила дума.
Десет години минаха оттогава. Срещнах един джентълмен и се надявам, че и за мен ще има щастие. Никога повече не се обадих на семейството си, нито пък те на мен.
И тогава телефонът звънна. Баща ми починал, а майка ми получила инсулт и беше парализирана. Братята и сестрите ми ме повикаха да се грижа за майка ми. Всеки е намерил някаква причина, поради която не може да се грижи за нея, само аз можех!
Няма да го направя. Не искам. Не мога. Унижаваха ме през целия ми живот. Сега си спомниха за мен.
Изнудваха ме, като казаха, че майка ми ще ми даде апартамент. Те не разбират, че не искам нищо от тях. Някога исках любов и подкрепа. Ако това не беше там, не ми е нужно нищо друго от тях.
Те преминаха от изнудване към заплахи, но аз не се предадох. Нека се оправят без мен. Вече не съм до тях и никога няма да бъда.“
