Люстам познавал музиканта лично – двамата дълги години били съседи в Перник. По думите му със смъртта на Сънди вече не е останал нито един жив музикант от онзи първи състав.

Лили Иванова – от болницата направо на сцената

Спомените на Люстам ни връщат повече от шест десетилетия назад – около 1961 г. , когато бъдещата прима все още е далеч от славата, която по-късно ще я превърне в едно от най-големите имена на българската музика.

По онова време Лили Иванова живеела в Перник с първия си съпруг и работела като медицинска сестра в гинекологичното отделение на местната болница .

Но музиката вече била част от живота ѝ.

В свободните дни младата певица излизала на участия с „Неразделните“. Една от сцените им била необичайно далеч от блясъка на големите концертни зали – помещение към рудника, известно сред хората като „Чакалнята“ .

След края на работната смяна там се организирали програми за миньорите, а Лили постепенно се превърнала в едно от познатите лица на тези вечери.

Трудно е човек да си представи подобна картина днес – бъдещата най-голяма звезда на българската естрада приключва работата си в болницата, а през почивните дни пее пред миньори.

Само няколко години по-късно животът ѝ ще изглежда съвсем различно.

Люстам – човекът, който помни началото

Людмил Стаменов е една от колоритните фигури в историята на родния шоубизнес.

През годините името му се свързва с фокуси, дискотеки, концерти, организация на спектакли и работа с някои от най-популярните български изпълнители. Бил е и мениджър на ФСБ по времето на социализма.

Но една от най-интересните части от спомените му е именно времето, когато звездите, които днес познава цяла България, още са били в началото.

Той е едва на 17 години, когато участва активно в културния живот на Перник и наблюдава отблизо първите изяви на Лили Иванова.

Подал ръка и на Васил Найденов

Историите на Люстам не свършват с примата.

Той пази ярки спомени и от началото на самостоятелния път на Васил Найденов , след раздялата му с „Диана Експрес“.

По думите на Стаменов именно Васил му се обадил с молба да му помогне да намери барабанист. Люстам се свързал с млад музикант от Благоевград, обяснил му за кого става дума и така започнало сформирането на групата около певеца.

По онова време Найденов вече привличал внимание с песента от филма „Адаптация“, но голямата слава и сериозните хонорари тепърва предстояли.

Васил Найденов сушал чорапите си върху парното

Един от най-човешките спомени на Люстам показва колко различен е бил животът на бъдещите звезди в началото.

Хонорарите тогава били около 25 лева на участие , а Васил Найденов далеч не разполагал с финансовата сигурност, която човек би свързал с името му днес.

Люстам си спомня зимните му посещения в Перник и една картина, която очевидно е останала в паметта му завинаги – младият певец сушал мокрите си чорапи върху парното в Младежкия дом.

Зад бъдещата звезда тогава не стояли луксозни гримьорни, огромни екипи и скъпи сценични продукции. Имало талант, малък хонорар и желание да продължиш.

Една епоха постепенно си отива

Новината за смъртта на последния музикант от „Неразделните“ носи особена символика.

Хората, които лично са присъствали на самото раждане на съвременната българска естрада, стават все по-малко. А с тях си отиват истории, които трудно могат да бъдат открити в официалните биографии.