В затънтено планинско село край Приeполе една възрастна жена всеки ден води битка, която трудно може да бъде описана с думи. На 76 години Милица Лангович сама се грижи за двамата си тежко болни синове, а най-големият ѝ страх не е старостта, а какво ще стане с тях, когато нея вече я няма.
В отдалеченото село Долне Бабине, далеч от болници, лекари и дори съседи, Милица живее с двамата си синове – Мирослав и Негош.
И двамата страдат от церебрална парализа още от раждането си, а през последните десет години са напълно неподвижни и приковани към инвалидни колички.
Единствената им опора
Вече десетилетия Милица е всичко за своите деца – майка, баща, болногледач и човекът, който се грижи за всяка тяхна нужда.
Въпреки напредналата си възраст тя всеки ден ги храни, облича, дава им лекарства и се грижи за домакинството.
„Страхувам се от всяка зима.
До дома им трудно стига дори линейка
Къщата на семейството се намира високо в планината, а пътят до нея е труднопроходим.
През зимата снегът често откъсва района от света и дори екипите на Спешна помощ трудно успяват да достигнат до тях.
Именно това превръща всяко заболяване или спешен случай в сериозна опасност.
Добри хора не ги изоставят
Сред малкото хора, които помагат на семейството, е Лазар Глушчевич.
Той разказва, че случайно се запознал с Милица и синовете ѝ, но след срещата решил, че не може да остане безучастен.
Заедно с приятели успели да изградят пътека пред къщата, за да могат инвалидните колички да се движат по-лесно.
„Когато ги видях за първи път, сърцето ми се сви. Помагаме с каквото можем, но това не е достатъчно“, казва той.
Надеждата е да се преместят преди зимата
Според хората, които ги подкрепят, единственото трайно решение е семейството да бъде преместено по-близо до град, където ще има лесен достъп до лекари и болница.
„Не им трябва лукс. Достатъчна е малка къща близо до медицински център. Най-важното е да не останат сами в планината, особено когато падне снегът“, смята Лазар.
Милица и двамата ѝ синове не мечтаят за богатство или удобства.
Те искат единствено сигурност, достъп до медицинска помощ и шанс да живеят по-спокойно.
Историята им е болезнено напомняне, че понякога една подадена ръка може да промени нечий живот.
