“За да има пари за алкохол, Бисер ме караше да проституирам със старци. Караше ме и да крада.
Останалата кожа и кости Йорданка Митева ридае и нарежда за ужасите си, докато била с мъжа си. Успяла да избяга с двете си деца и се върнала в родното Чепеларе.
При роднините обаче нямало място и от половин година е потърсила убежище в с. Забърдо. Там хората даряват, каквото могат.
“Без помощта им нямаше да оцелеем, тук ни спасиха живота”, казва Йорданка. 30-годишната жена има момченце на 8 г. Илиян и момиченце на 3 г. Софка. Обитава стаички в стара къща под наем от 40 лв.
“Назначихме я по временната заетост на 4 часа и получава 160 лв., но проектът свършва в края на годината. След това не знам как ще отглежда децата. Жената няма други доходи и мизерства”, казва кметът Светозар Балабосов.
Макар и мургава, Йорданка държи да отбележи, че е българка. Запознала се с мъчителя си Бисер Димитров, докато работели на тоалетните в дискотека в Чепеларе.
“Първо бяхме приятели, колкото за по кафе. Той обаче ми обеща, че ще ми помогне да си намеря друга работа. Помислих, че ми съчувства, и избягах с него”, разказва Йорданка. Майка Емилия, която е вдовица от 13 г., я търсила с полиция.
Първо двамата с Бисер били в Дълбок извор, след това - в Брягово. Майката на Йорданка я открила да живее в свинарник заедно с кравите и други животни. Йорданка била надничарка, където я повикат. Бисер работел в свинарника.
Казва, че добре се разбирали с Бисер, докато не се появили да живеят с тях майка му и двамата братя. “Свекървата много пие, и то постоянно, покрай нея и Бисер взе да пие повече. Бях бременна с Илиян, а той започна да ме бие, да ме скубе и рита в корема.
След това ме караше да проституирам с възрастни мъже от селото, когато вземат пенсиите. Аз не исках и тогава ме биеше, караше ме да крада керемиди, за да ги продава, за да имат за пиене с майка му Софка”, казва Йорданка.
Подробности четете в днешния брой на в. "24 часа".
