Когато говорим за инфаркт , обикновено първо се сещаме за високия холестерол, тютюнопушенето, наднорменото тегло, диабета и повишеното кръвно налягане. Това действително са сред основните фактори, които постепенно увреждат коронарните артерии.
Съществуват обаче и по-малко очевидни обстоятелства, които могат временно да увеличат натоварването върху сърцето и да отключат остър инцидент при човек с вече развита, но понякога недиагностицирана атеросклероза.
Важно е разграничението: отключващият фактор не е равнозначен на основна причина.
Как настъпва инфарктът
Инфарктът на миокарда възниква, когато кръвоснабдяването към част от сърдечния мускул бъде прекъснато. Най-честият механизъм е разкъсване или увреждане на атеросклеротична плака в коронарна артерия, последвано от образуване на тромб.
Колкото по-дълго сърдечният мускул остава без достатъчно кислород, толкова по-голяма част от него може да бъде необратимо увредена. Затова при съмнение за инфаркт всяка минута е важна.
1. Хроничното недоспиване натоварва сърцето
Недостатъчният сън не влияе само на концентрацията и настроението. Продължителното недоспиване се свързва с по-високо кръвно налягане, нарушения в обмяната на глюкозата, по-силни възпалителни процеси и неблагоприятни промени в хормоните на стреса.
Това не означава, че една кратка нощ непременно ще доведе до инфаркт. Рискът е свързан основно с устойчив навик човек да спи твърде малко, особено когато са налице и други сърдечносъдови проблеми.
За повечето възрастни редовният сън от приблизително седем до девет часа е важна част от профилактиката наред с движението, храненето и контрола на кръвното налягане.
2. Мигрената може да бъде маркер за по-висок риск
Мигрената не е просто силно главоболие. Някои проучвания откриват връзка между нея и по-висок риск от сърдечносъдови събития, като асоциацията е по-изразена при мигрена с аура.
Точният механизъм не е напълно изяснен. Обсъждат се общи промени във функцията на кръвоносните съдове, възпалителни механизми и повишена склонност към образуване на тромби. Научните резултати не са напълно еднопосочни, затова мигрената не бива да се представя като пряка причина за инфаркт.
Хората с мигрена, особено с аура, е добре да контролират внимателно кръвното налягане, холестерола, теглото и тютюнопушенето.
3. Замърсеният въздух не засяга само белите дробове
Фините прахови частици и изгорелите газове могат да предизвикат възпалителна реакция, нарушения във функцията на кръвоносните съдове и промени в съсирването на кръвта.
Особено уязвими са хората с коронарна болест, сърдечна недостатъчност, високо кръвно налягане и други хронични заболявания. Димът от пожари например може да причини задух, болка в гърдите и ускорен пулс.
При силно замърсяване хората от рисковите групи е разумно да ограничат продължителното физическо натоварване навън и да следят официалните данни за качеството на въздуха.
4. Обилната и много мазна храна може временно да увеличи натоварването
След прекалено голямо хранене организмът насочва повече кръв към храносмилателната система. Сърдечната честота може да се ускори, а при някои хора се променят кръвното налягане и нивата на мазнините в кръвта.
При човек с напреднала атеросклероза това допълнително натоварване може да допринесе за появата на болка в гърдите или остър сърдечен инцидент.
Рискът не идва от една конкретна храна, а от съчетанието между огромно количество, високо съдържание на мазнини, алкохол и вече съществуващо сърдечносъдово заболяване.
По-безопасният подход е храната да се разпределя в умерени порции, особено при хора с ангина или прекаран инфаркт.
5. Силният гняв, страхът и тъгата могат да действат като спусък
При силна емоция организмът отделя адреналин и други хормони на стреса. Пулсът се ускорява, кръвното налягане се покачва, а сърцето се нуждае от повече кислород.
При вече стеснени артерии тази реакция може да наруши баланса между нуждата на сърцето от кислород и реалното му кръвоснабдяване.
Силният стрес може да отключи и т.нар. синдром на разбитото сърце – временно отслабване на сърдечния мускул, което наподобява инфаркт и изисква спешна оценка.
6. Дори прекалено силната радост понякога натоварва сърцето
Не само отрицателните емоции предизвикват рязко освобождаване на стресови хормони. Сватба, раждане, голяма печалба, спортна победа или внезапна добра новина също могат да причинят силно физиологично вълнение.
Това явление е рядко и не означава, че положителните преживявания са опасни по принцип. При хора с тежко сърдечно заболяване обаче внезапното и крайно вълнение може да провокира симптоми.
7. Внезапното тежко физическо натоварване крие риск
Редовното движение е сред най-ефективните начини за предпазване на сърцето. Проблем възниква, когато човек, който дълго време е бил обездвижен, внезапно започне изключително тежка тренировка или физическа работа.
Рискът може да бъде по-висок, когато натоварването се извършва:
- в силна жега или студ;
- след обилно хранене;
- при обезводняване;
- по време на силен гняв;
- при болка в гърдите или недостиг на въздух;
- след продължителна липса на физическа активност.
Тренировките трябва да започват постепенно. Хората с известна сърдечна болест или симптоми при усилие трябва да обсъдят подходящото натоварване с лекар.
8. Грипът и другите инфекции могат да увеличат краткосрочния риск
По време на инфекция организмът активира силен възпалителен отговор. Това може да ускори пулса, да увеличи нуждата на сърцето от кислород и да повлияе върху стабилността на атеросклеротичните плаки.
Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията посочват проучване, според което рискът от инфаркт е бил приблизително шест пъти по-висок през седмицата след лабораторно потвърден грип. Това е относително увеличение и не означава, че всеки болен от грип ще получи инфаркт.
Ваксинацията срещу грип се препоръчва особено при хора със сърдечносъдови заболявания, а Европейското кардиологично дружество разглежда ваксинацията като част от превенцията при уязвимите групи.
9. Астмата може да затрудни разпознаването на симптомите
При астматичен пристъп могат да се появят стягане в гърдите, задух и затруднено дишане. Подобни оплаквания се срещат и при сърдечен проблем.
Опасността е човек автоматично да приеме всяко стягане за астма и да забави търсенето на медицинска помощ. Нова, необичайна или по-силна болка в гърдите, особено ако не се повлиява от обичайния инхалатор, трябва да бъде оценена спешно.
Наличието на астма не означава автоматично предстоящ инфаркт. Значение имат възрастта, тежестта на възпалението, тютюнопушенето, лекарствата и останалите рискови фактори.
10. Сутрешните часове могат да бъдат по-рискови
В ранните сутрешни часове настъпват естествени промени в организма – повишават се кортизолът и катехоламините, кръвното налягане започва да се покачва, а съсирването на кръвта може да бъде по-активно.
При човек с нестабилна плака или силно стеснена артерия тези промени могат да допринесат за остър инцидент.
Това не означава, че сутринта сама по себе си причинява инфаркт. Тя е период, в който физиологичното натоварване върху сърдечносъдовата система се променя.
11. Катастрофи и продължителен травматичен стрес
След земетресения, наводнения, пожари и други бедствия често се наблюдава повишаване на сърдечносъдовите проблеми.
Причините могат да бъдат няколко:
- внезапен силен страх;
- липса на сън;
- прекъсване на лечението;
- физическо претоварване;
- обезводняване;
- замърсен въздух;
- продължително психологическо напрежение.
Рискът не приключва непременно с края на самото бедствие. Стресът, финансовите загуби и нарушеното ежедневие могат да продължат месеци.
Може ли сексът да предизвика инфаркт
Сексуалната активност временно ускорява пулса и повишава кръвното налягане, но при повечето здрави хора рискът от инфаркт по време на секс е много нисък.
Пациентите с нестабилна ангина, тежка сърдечна недостатъчност, наскоро прекаран инфаркт или симптоми при минимално усилие трябва да обсъдят с кардиолог кога сексуалната активност е безопасна.
Практичен ориентир е способността човек да извършва умерено физическо усилие без болка в гърдите или силен задух, но индивидуалната преценка трябва да бъде направена от лекар.
Големите спортни събития натоварват и зрителите
Интензивното навиване може да предизвика рязко ускоряване на пулса и покачване на кръвното налягане. При някои хора напрежението се съчетава с алкохол, цигари, солена храна и пропускане на лекарствата.
За здрав човек това обикновено не е опасно. При известна коронарна болест е добре предписаната терапия да не се прекъсва, а прекомерният алкохол и тютюнопушенето да се избягват.
Кои са основните причини, които действително трябва да контролираме
Неочакваните отключващи фактори привличат вниманието, но дългосрочната профилактика остава свързана с добре познатите рискове:
- високо кръвно налягане;
- висок LDL холестерол;
- диабет;
- пушене;
- обездвижване;
- затлъстяване;
- нездравословно хранене;
- наследствена обремененост;
- напредване на възрастта.
Редовните профилактични прегледи са особено важни, защото коронарната атеросклероза може да се развива дълго време без очевидни симптоми.
Симптоми на инфаркт, които не бива да се изчакват
Най-характерният предупредителен знак е болка, натиск, тежест или стягане в средата на гърдите. Усещането може да продължи няколко минути, да отшуми и отново да се върне.
Други възможни симптоми са:
- болка или дискомфорт в ръката, рамото, гърба, врата или челюстта;
- недостиг на въздух;
- студена пот;
- гадене или повръщане;
- замайване;
- внезапна необичайна умора.
При жените, възрастните хора и пациентите с диабет оплакванията понякога са по-неясни – задух, слабост, гадене, болки в гърба или челюстта без силна гръдна болка.
Какво да направите при съмнение за инфаркт
При внезапна или необичайна гръдна болка, особено когато е съчетана със задух, студена пот, гадене или замайване, трябва незабавно да се позвъни на 112.
Не шофирайте сами до болницата и не чакайте симптомите да преминат. Американската кардиологична асоциация също подчертава, че внезапната или силна болка в гърдите, особено с недостиг на въздух, гадене или замайване, изисква спешна помощ.
Инфарктът може да започне и с по-слаби симптоми. По-безопасно е тревогата да се окаже фалшива, отколкото лечението да бъде забавено.
Материалът има информативна цел и не замества прегледа и съвета на лекар.
