С настъпването на месец февруари в народния календар започва един от най-мистичните и почитани периоди в годината – трите последователни дни, известни като Трифунци. Те обхващат 1, 2 и 3 февруари и са дълбоко свързани с плодородието, виното, благоденствието и надеждата за добра година.
Първият ден – 1 февруари, е посветен на свети мъченик Трифон, почитан като лечител, чудотворец и покровител на лозарите, градинарите и виното.
Основният обичай на този ден е зарязването, наричано още закройване на лозята. Още по изгрев слънце стопаните се отправят към своите лозя, носейки хляб, бъклица с вино и кокошка – жертвена храна за плодородие. Всеки мъж се прекръства, след което с косер отрязва по три пръчки от три различни лози – число, което в народните вярвания носи силна защитна и благословена енергия. От отрязаните пръчки се изплита венец, който лозарите поставят на калпаците си като знак за чест, мъжество и връзка със земята. Отрязаните корени се поливат с вино, за да бъде годината плодородна, а гроздето – сладко и изобилно.
След ритуала всички се събират на обща трапеза сред лозята. Там се избира така нареченият „цар Трифон“ – най-добрият и уважаван стопанин. Той благославя лозята и изрича думите: „Да е берекетлия, а от всяка лоза – по чембер вино“, с което се вярва, че призовава изобилие, здраве и късмет за цялото село.
Вторият ден – 2 февруари, е известен като Сретение Господне. Това е един от дванадесетте големи християнски празници и един от четирите, посветени на Божията майка. На този ден се отбелязват 40 дни от раждането на Иисус Христос, когато Дева Мария го представя в храма. В народните вярвания Сретение е ден на срещата между зимата и пролетта, между старото и новото, и по времето и поведението на природата хората гадаят каква ще бъде годината.
На този ден жените носят питки, вино и туршия в църквата и после ги раздават на съседите.
Има поверие, че ако на този ден вземеш пари ще взимаш цяла година, а ако дадеш ще даваш цяла година.
Третият ден – 3 февруари, е посветен на Свети Симеон Богоприемец, един от седемдесетте преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки. Той е символ на мъдростта, търпението и духовното прозрение. Според традицията този ден затваря магическия кръг на Трифунците и утвърждава благословията над земята, лозята и дома.
Трите дни заедно се свързват с плодородието, виното, семейното благополучие и добрата орис. Наричани са още вълшебни дни, защото се вярва, че молитвите, отправени тогава – за здраве, любов, късмет и успешна година – се чуват най-силно. Затова хората са спазвали традицията да бъдат чисти по мисли и дела, да не се карат и да посрещнат Трифунците с вяра и благодарност.
И до днес тези дни носят особена символика – напомнят ни за връзката с природата, за уважението към земята и за силата на традициите, които пазят българския дух жив през вековете.
