Международни здравни експерти насочват вниманието към допълнителни микробиологични рискове при прахообразните млека и формули за кърмачета. Освен добре познатите бактерии Cronobacter и Salmonella, в актуален анализ на Световната здравна организация и Организацията по прехрана и земеделие на ООН се разглеждат и опасности, свързани с токсин-продуциращи клостридии и с бактерията Bacillus cereus.
Председателят на Сдружението „За достъпна и качествена храна“ д-р инж.
Важно уточнение е, че предупреждението се отнася основно за прахообразните млека и хранителни формули, а не за бебешките пюрета като цяла продуктова група.
Международни експерти преразглеждат рисковете
През юни 2026 г. в Рим се проведе съвместна експертна среща на ФАО и СЗО, посветена на микробиологичната безопасност на прахообразните формули за бебета и малки деца. Заключенията бяха публикувани през юли и трябва да подпомогнат евентуалното актуализиране на международния хигиенен кодекс за тези продукти.
Причината за новия анализ е, че по света продължават да се регистрират изтегляния на продукти и случаи на заболяване, свързани с адаптирани млека. Експертите разглеждат целия път на продукта – от суровините и производствената среда до опаковането, съхранението и приготвянето му в домашни условия.
„При храните за кърмачета не може да има никакъв компромис. Тези продукти са предназначени за най-уязвимата група, а последиците от микробиологично замърсяване могат да бъдат изключително тежки“, коментира д-р Андрей Велчев.
Според него България трябва внимателно да следи препоръките на ФАО, СЗО и Codex Alimentarius и да постави превенцията пред реакцията след възникването на криза.
Прахообразните формули не са стерилни
Един от най-важните факти, които родителите трябва да знаят, е, че сухото адаптирано мляко не е стерилен продукт. Това е валидно дори когато е произведено при строг технологичен и хигиенен контрол.
Микроорганизми могат да попаднат във формулата чрез:
- суровините и отделните хранителни съставки;
- производственото оборудване и околната среда;
- опаковъчните линии;
- замърсени лъжички, шишета или работни повърхности;
- неправилно приготвяне и съхранение след отваряне.
Затова контролът не може да се ограничава само до готовия продукт. Международните експерти препоръчват наблюдението да започва още при първичното производство и да обхваща доставчиците на всяка съставка.
Cronobacter и Salmonella остават сред основните опасности
Досегашните международни препоръки са насочени предимно към Cronobacter spp. и Salmonella spp.. Тези бактерии могат да попаднат в прахообразните формули по време на производството или след отварянето на опаковката.
Особено уязвими са:
- новородените през първите седмици от живота;
- недоносените бебета;
- децата с ниско тегло при раждане;
- бебетата с отслабена имунна система;
- деца, които се хранят продължително само с формула.
Съвместната работа на ФАО и СЗО върху риска от Cronobacter и Salmonella започва още в началото на века и е в основата на действащия международен кодекс за хигиенна практика при производството на прахообразни формули.
Новият анализ обаче показва, че вниманието трябва да бъде разширено и към други патогени и токсини.
Clostridium botulinum влиза във фокуса на проверките
Сред разглежданите микроорганизми са клостридии, способни да произвеждат ботулинов невротоксин, включително Clostridium botulinum.
Тази бактерия образува устойчиви спори, които са широко разпространени в околната среда. При подходящи условия те могат да се развият и да отделят силно токсични вещества.
При кърмачетата съществува специфична форма на заболяването – инфантилен ботулизъм. Той възниква, когато погълнати спори се развият в незрялата храносмилателна система и започнат да отделят токсин. Най-често това се наблюдава при деца под шестмесечна възраст.
Експертите на ФАО и СЗО препоръчват по-задълбочена оценка на риска от спорообразуващи патогени, включително Clostridium botulinum, в прахообразните формули.
Това не означава, че всяка кутия адаптирано мляко е опасна. Става дума за необходимостта да бъдат усъвършенствани превенцията, изпитванията и наблюдението.
Bacillus cereus и токсинът цереулид
Друг важен риск е свързан с Bacillus cereus. Определени щамове на бактерията могат да произвеждат токсина цереулид, който предизвиква остри стомашно-чревни оплаквания.
Цереулидът е особено проблемен, защото е устойчив на високи температури. Това означава, че обичайното затопляне или приготвяне на продукта не гарантира разрушаването му.
През 2025 и 2026 г. международно разследване доведе до изтеглянето на серии адаптирани млека и други хранителни продукти заради установено замърсяване с цереулид. Източникът беше свързан със замърсена арахидонова киселина – съставка, използвана в част от формулите. Засегнати продукти са били разпространени в десетки държави, а СЗО оцени общия риск за общественото здраве като умерен поради уязвимостта на кърмачетата и мащаба на разпространението.
При поглъщане на токсина симптомите могат да започнат бързо – обикновено с:
- внезапно повръщане;
- гадене;
- болки в корема;
- отпадналост;
- риск от бързо обезводняване.
При бебетата загубата на течности и електролити може да стане опасна за кратко време, особено когато детето е малко, недоносено или има придружаващо заболяване.
Замърсяването може да започне още от отделна съставка
Случаят с цереулида показва, че рискът невинаги възниква в самия завод за адаптирано мляко. Замърсена може да бъде една от многото съставки, доставени от външен производител.
Затова експертите препоръчват:
- по-строга оценка на доставчиците;
- проверка на произхода и обработката на суровините;
- повече проби от отделните производствени партиди;
- контрол на прах, въздух и работни повърхности;
- по-добра проследимост по цялата верига;
- бързо установяване къде са разпространени засегнатите продукти.
Европейската комисия посочва, че националните компетентни органи отговарят за официалните проверки и надзора върху безопасността на детските храни, докато специалните европейски правила определят изискванията към състава, етикетирането и безопасността им.
Необходими са по-широки лабораторни изследвания
Според д-р Андрей Велчев българските институции трябва да проверят дали националните лаборатории разполагат с достатъчен капацитет за откриване не само на традиционно наблюдаваните бактерии, но и на специфични токсини като цереулида.
Това е важно, защото той не се изследва рутинно във всички лаборатории и установяването му изисква специализирани методи и оборудване.
През февруари 2026 г. Съвместният изследователски център на Европейската комисия представи нов сертифициран референтен материал, предназначен да подпомогне лабораториите при надеждното измерване на цереулид в храни. Разработката трябва да подобри съпоставимостта и точността на резултатите в различните държави.
По думите на д-р Велчев са необходими и:
- регулярни проби от предлаганите у нас формули;
- контрол на продуктите от внос;
- засилени проверки на производителите;
- ясна система за бързо изтегляне на рискови партиди;
- публична и разбираема информация за родителите.
Под наблюдение остават и други микроорганизми
Международните експерти обръщат внимание и на други бактерии и гъбички, които могат да присъстват в производствената среда или в прахообразните продукти.
Сред тях са:
- Clostridium perfringens;
- Staphylococcus aureus;
- Enterococcus;
- Pseudomonas;
- Candida.
За част от тези микроорганизми значението при храните за кърмачета все още не е напълно изяснено. Именно затова са необходими допълнителни данни, научни изследвания и системно наблюдение.
ФАО и СЗО изрично отбелязват, че новата оценка трябва да включва патогените, свързвани с международни огнища и изтегляния, и да подпомогне създаването на по-строги контролни мерки.
Мерките трябва да започнат още във фермата
Спорите на някои бактерии могат да попаднат в млечната суровина още на ниво ферма. Те се срещат естествено в почвата, праха, фуражите и околната среда.
Затова превенцията трябва да обхване:
- хигиената при доене;
- качеството на фуражите;
- почистването на съоръженията;
- съхранението и транспорта на суровото мляко;
- контрола върху водата;
- ограничаването на праха и замърсяването;
- температурния режим.
След това контролът продължава в завода – при смесването, сушенето, опаковането и съхранението на готовия продукт.
ФАО подчертава, че оценката на риска трябва да проследи възможните пътища на замърсяване от производството до приготвянето и консумацията.
От значение е и правилното приготвяне у дома
Дори когато продуктът е произведен безопасно, неправилното боравене у дома може да увеличи риска.
Родителите трябва стриктно да следват указанията на опаковката и препоръките на педиатъра. Особено важно е:
- ръцете да бъдат измити преди приготвянето;
- работната повърхност да е чиста;
- шишетата и бибероните да са правилно почистени;
- да се използва безопасна вода;
- мерителната лъжичка да се пази суха и чиста;
- пропорциите вода–прах да не се променят;
- готовото мляко да не престоява дълго;
- остатъкът от започнато хранене да не се използва повторно;
- отворената опаковка да се съхранява според указанията.
Не трябва да се добавя повече прах с идеята млякото да стане „по-хранително“, нито повече вода, за да стигне за по-дълго. Подобни промени могат да нарушат хранителния и електролитния баланс.
Кога родителите трябва да потърсят медицинска помощ
Не всяко повръщане при бебе означава хранително отравяне. Причината може да е рефлукс, вирусна инфекция, прехранване или друго състояние.
Незабавна консултация с лекар е необходима при:
- многократно или силно повръщане;
- отказ от храна;
- необичайна сънливост или отпуснатост;
- сухи устни и език;
- значително по-малко мокри пелени;
- хлътнала фонтанела;
- затруднено дишане;
- мускулна слабост;
- слаб плач;
- затруднено сучене или преглъщане;
- висока температура;
- кръв в изпражненията.
СЗО препоръчва родителите да търсят медицинска помощ рано при внезапно повръщане, тъй като обезводняването при кърмачетата може да се развие бързо.
Има ли непосредствен риск за България
Към момента не открих официално съобщение от Българската агенция по безопасност на храните или Министерството на здравеопазването за ново широко разпространено замърсяване на адаптирани млека на българския пазар, свързано с обсъждания експертен доклад.
Това обаче не отменя необходимостта от проследяване на международните предупреждения и системите за бързо известяване. Част от продуктите за кърмачета се разпространяват в много държави, което означава, че навременната проследимост и обменът на информация са от решаващо значение.
Предупреждението следва да се разбира като призив за превенция, а не като доказателство, че всички прахообразни млека са опасни.
Родителите не трябва да спират произволно храненето
При липса на официално изтегляне или предупреждение за конкретен продукт няма основание родителите да спират самоволно използваната формула.
Внезапната смяна на храненето може да причини допълнителни проблеми, особено при бебета със специални хранителни нужди, алергии, недоносеност или заболявания.
При съмнение е разумно да се провери:
- марката и точното наименование на продукта;
- номерът на партидата;
- срокът на годност;
- официалните съобщения на БАБХ и производителя;
- дали опаковката е повредена или изглежда необичайно.
Смяна на адаптираното мляко трябва да се обсъжда с педиатър, особено през първите месеци от живота.
Превенцията трябва да изпревари кризата
Новият международен анализ не твърди, че всички прахообразни формули са замърсени. Той показва, че контролът трябва да бъде адаптиран към по-широк кръг от микроорганизми, токсини и възможни пътища на замърсяване.
„Тези продукти са предназначени за най-уязвимата група“, подчертава д-р Андрей Велчев. Именно затова според него институциите трябва да действат преди появата на проблем – чрез лабораторен контрол, проследимост, строг надзор и разбираеми инструкции към родителите.
Най-сигурният подход е съчетание от строг контрол в производството, ефективна международна система за предупреждение и правилно приготвяне на храната у дома.
