Гръдните импланти се използват в естетичната и реконструктивната хирургия от десетилетия, но около тях продължават да се разпространяват множество страхове и противоречиви твърдения.
От идеята, че имплантите непременно увеличават риска от рак, до убеждението, че задължително трябва да се сменят на всеки 10 години – част от популярните представи се основават повече на остаряла информация, отколкото на съвременната медицинска практика.
Пластичният хирург и специалист по мамопластика Ярослав Тихонов посочва някои от най-разпространените митове и обяснява как стоят нещата в действителност.
Мит 1: Гръдните импланти причиняват рак на гърдата
Едно от най-тревожните твърдения е, че поставянето на импланти автоматично увеличава риска от рак на гърдата.
Това не е точно.
Самото наличие на стандартни гръдни импланти не означава, че жената непременно има по-висок риск от обичайния рак на гърдата.
Това обаче по никакъв начин не отменя необходимостта от профилактични прегледи.
Жените с импланти трябва да продължат да следват препоръчаната според възрастта и индивидуалния им риск програма за профилактика.
Изключително важно е лекарят и специалистът по образна диагностика предварително да знаят, че пациентката има импланти, за да изберат подходящия начин за изследване.
Снимка: Shutterstock
Мит 2: Имплантите задължително се сменят на всеки 10 години
Това е една от най-разпространените заблуди.
Съвременните гръдни импланти нямат фиксиран „срок на годност“, след който задължително трябва да бъдат сменени, само защото са изминали 10 години.
Ако имплантът е запазен, не причинява оплаквания и резултатът остава удовлетворяващ, не е задължително да се прави операция единствено заради изтекъл определен период.
Това обаче не означава, че имплантите са пожизнени устройства.
С течение на времето могат да възникнат промени или усложнения, които да наложат нова операция, подмяна или отстраняване.
Затова редовното проследяване е много по-важно от броенето на годините.
Мит 3: След уголемяване на бюста жената не може да кърми
В много случаи това също не е вярно.
Самото наличие на импланти не означава автоматично невъзможност за кърмене.
Много жени с гръдни импланти успешно кърмят след раждане.
Възможността за кърмене обаче може да бъде повлияна от начина, по който е извършена операцията.
Значение имат мястото на разреза, позиционирането на импланта, евентуалното засягане на млечните канали и нервите, както и индивидуалната анатомия.
Затова жена, която планира бъдеща бременност и кърмене, трябва задължително да обсъди това с хирурга още преди операцията.
Снимка: Shutterstock
Мит 4: Имплантът може да се спука в самолет или по време на тренировка
Самолетният полет и нормалната физическа активност сами по себе си не би трябвало да предизвикат разкъсване на съвременен гръден имплант.
Промените в атмосферното налягане по време на обикновен полет не са достатъчни, за да причинят подобен проблем.
Имплантите се подлагат на тестове за здравина и са проектирани да издържат на обичайните натоварвания на човешкото тяло.
Същото важи и за спорта.
След като хирургът разреши връщане към физическа активност и оперативната зона е заздравяла достатъчно, жената обикновено може постепенно да възстанови тренировките си.
Особено в първите седмици след операцията обаче трябва стриктно да се спазват ограниченията на хирурга.
Мит 5: Гърдите с импланти винаги изглеждат изкуствено
Това вероятно е една от най-устойчивите представи за естетичната хирургия.
Съвременната мамопластика все по-често се стреми към пропорционален и естествен резултат, а не към максимално голям обем.
Крайният вид зависи от множество фактори – размера и формата на импланта, позицията му, ширината на гръдния кош, количеството собствена тъкан, качеството на кожата и хирургичната техника.
При внимателно планиране имплантът може да се впише естествено в пропорциите на тялото.
Проблеми обикновено се появяват, когато избраният размер не е съобразен с анатомията или когато очакванията на пациентката не са реалистични.
Снимка: Shutterstock
Мит 6: С импланти не може да се прави мамография
Гръдните импланти не са причина жената да пропуска профилактиката.
Мамография може да се извършва и при пациентки с импланти.
Необходимо е обаче предварително да уведомите рентгеновия лаборант и радиолога.
При наличие на импланти могат да бъдат използвани допълнителни позиции и техники, чрез които гръдната тъкан да бъде визуализирана възможно най-добре.
В определени ситуации лекарят може да препоръча и ултразвук или магнитно-резонансно изследване в допълнение към стандартната профилактика.
Мит 7: След операцията гърдите повече не се променят
Имплантите не спират естествените процеси в тялото.
Кожата и тъканите продължават да се променят с възрастта.
Бременността, кърменето, отслабването, напълняването и естественото стареене могат да изменят формата и положението на бюста, независимо че има поставени импланти.
Затова резултатът от операцията не трябва да се разглежда като нещо абсолютно непроменливо за цял живот.
С годините може да се появи отпускане на тъканите или промяна в пропорциите и при някои жени да възникне желание или медицинска необходимост от коригираща операция.
Снимка: Shutterstock
Най-важното решение се взема преди операцията
Според специалиста решението за гръдни импланти не бива да се основава единствено на публикации в социалните мрежи, снимки на известни личности или преживяванията на приятелки.
Всяка жена има различна анатомия, здравословно състояние и очаквания.
Имплант, който изглежда чудесно при една пациентка, може изобщо да не е правилният избор за друга.
Преди операцията трябва подробно да бъдат обсъдени размерът и видът на импланта, позицията му, хирургичният достъп, очакванията за външния вид и възможните усложнения.
Особено важно е пациентката да знае, че това е хирургична операция, а не козметична процедура без риск.
Какво действително трябва да се знае за рисковете
Макар много от популярните митове да са преувеличени, гръдните импланти не са напълно лишени от рискове.
Сред възможните усложнения са инфекция, промени в чувствителността на гърдата или зърното, разместване на импланта, асиметрия, разкъсване и капсулна контрактура – втвърдяване на тъканта, която организмът естествено образува около импланта.
Съществуват и редки заболявания, свързвани с определени типове импланти.
Именно затова изборът на имплант и проследяването след операцията трябва да стават с квалифициран пластичен хирург.
Какво казва медицината за връзката между имплантите и рака
Тук е важно да се направи по-прецизно уточнение.
Твърдението, че гръдните импланти „не причиняват рак“, е прекалено общо, ако се разбира буквално.
Няма доказателства, че стандартните импланти увеличават риска от обичайния рак на гърдата. Съществува обаче рядко заболяване, известно като BIA-ALCL – анапластичен едроклетъчен лимфом, свързан с гръдни импланти, което се наблюдава най-вече при определени текстурирани импланти.
Описани са и други изключително редки тумори около капсулата на импланта.
Това не означава, че повечето жени с импланти ще развият подобно заболяване – абсолютният риск остава нисък.
Няма универсален отговор дали имплантите са „добри“ или „лоши“
Най-разумният начин да се избегнат ненужните страхове е да се разграничат реалните медицински рискове от легендите, които се предават от човек на човек.
Нито твърдението, че имплантите са опасни по принцип, нито обратното – че са напълно безрискови – е коректно.
За много жени операцията преминава без сериозни усложнения и резултатът остава удовлетворяващ дълги години. При други може да се наложи повторна хирургична намеса.
Затова най-важното е решението да бъде информирано, да бъде избран квалифициран специалист и пациентката да продължи редовните профилактични прегледи и след операцията.
Медицинско уточнение: материалът има информационен характер и не замества консултация с пластичен хирург, мамолог или специалист по образна диагностика. Конкретният риск и необходимостта от проследяване зависят от типа имплант, възрастта, семейната анамнеза и индивидуалното здравословно състояние.
