На 3 януари 2026 г. България се сбогува с една от най-големите икони на националния футбол – Димитър Пенев.
На 25 ноември 2025 г., Пенев даде интервю на журналистите Добромир Добрев и Кристиан Иванов, в което подкрепи капитана на златното поколение Борислав Михайлов, който тогава водеше тежка битка за здравето си след прекаран инсулт. „Боби, смело и напред! В болницата не е като на терена, но вярвам, че ще се справиш и с тази битка, както го правеше на вратата“, каза Пенев. Легендарният селекционер подчерта, че цялото футболно семейство стои зад Михайлов и че здравето е най-важното. „Горе главата – всички сме с него“, допълни той, говорейки не само като треньор, но и като приятел и лидер.
Последната телевизионна поява на Пенев бе на 18 декември 2025 г. във „Вечерното шоу“ по БНТ с Тончо Токмакчиев. Там той сподели откровено моменти от живота си извън терена, детството и първите си стъпки в музиката. „Като малък бях акордеонист и ми се отдаваше. Паднали ми се като най-малък акордеон и започнах да свиря. Ако не бях станал футболист, щях да съм музикант“, сподели с усмивка Пенев.
Легендарният стратег говори с обич за семейството си и за трудолюбието на баща си, както и за строгата дисциплина, която е изисквал – както от себе си, така и от играчите. „Над 300 мача в ЦСКА и съм получавал само два жълти картона“, разкри той, подчертавайки колко ценеше реда и правилата.
Особено емоционален бе и разговорът за националния отбор след световното първенство в САЩ през 1994 г., където Пенев изведе България до четвъртото място – най-големия успех в историята на „лъвовете“. „Тогава най-важното беше да обединим отбора и да дадем насока на играчите. Беше момент на огромна отговорност, но и на гордост“, допълни той.
Димитър Пенев остава завинаги в сърцата на феновете като „Стратега от Мировяне“ – не само заради изключителната си футболна кариера, но и заради човечността, мъдростта и подкрепата, които винаги е давал на хората около себе си. Последните му думи са пример за смелост, упоритост и приятелство – послание, което ще остане в българския спорт завинаги.
