Проф. Фийлд: Очакваме увеличение на проливните дъждове

вход през zajenata.bg
За Жената
Любопитно
Проф. Фийлд: Очакваме увеличение на проливните дъждове
1172
Източник: 24chasa.bg
Проф. Фийлд: Очакваме увеличение на проливните дъждове

Кристофър Фийлд,

специалист по глобалното затопляне

Проф. Кристофър Фийлд е в България по покана на българското училище за политика "Димитър Паница".

Говорим с него за глобалното затопляне, ефекта му върху Балканите и как да се предпазим от природни бедствия.

- Проф. Фийлд, България преживя лято, изпълнено с наводнения и бедствия, като даде десетки жертви. Какво трябва да се направи за превенцията на подобни събития?

- Ако погледнем света, ще видим, че промените в климата са довели до две крайности. Едната е топлинни вълни и горещи дни, другата - проливни дъждове и бури, причиняващи наводнения. Също така знаем, че за да възникне бедствие, трябва да са налице три фактора. Първият е отключващото събитие, причинено от околната среда - сериозни дъждове например. Вторият е уязвимост, липса на подготовка, така че обществото да не е готово да се справи с проблема. Третият е експозиция - активи, които са на пътя на стихията - екосистеми, сгради, фабрики. Ако липсва кой да е от тези три неща, нямате бедствие. Трябва да има ефективни действия при всеки един от изброените три неща. Отключващите събития могат да се ограничат чрез инвестиции в подготовка, а уязвимостта да се намали чрез правилна преценка къде точно да бъдат изграждани сгради, фабрики и магистрали.

- За администрациите това са все нови задачи.

- Знаем, че повечето места в света не са подготвени за промените на климата, на които стават свидетели. Това се отнася не само за развиващия се свят, но и за развития. Трябва да сме подготвени не само за условията, които сме наблюдавали вчера, но и за тези, които ще имаме утре. Правителствата, гражданите и фирмите трябва да се включат в подготовката за утрешния ден.

- Как точно ще се промени климатът на Балканския полуостров? Можем ли например да очакваме след време да виждаме палми в Северна България?

- Все още се определя какви ще бъдат климатичните промени през ХХI век. Ако светът преследва една амбициозна траектория на смекчаване на последиците от проблема, на упорита и истинска работа за намаляване на емисиите, към 2100 г. можем да имаме свят, който е с около 2 градуса по Целзий по-топъл. Потенциално на Балканите можем да видим продължително увеличение на тежките дъждове, както и на топлинните вълни и сушите. Но светът би изглеждал повече или по-малко подобен на този, в който живеем и към който бихме могли да се приспособим. Без такава програма, без амбициозни инвестиции и продължаващо ниво на емисиите е възможно да имаме свят, който е с 4 градуса по-топъл, а във вашия регион и с 5 градуса по-топъл. Това би създало планета, много различна от днешната. Трудно е да се каже дали Балканите ще са като Северна Африка или като Южна Италия. Те ще са различни не само от гледна точка на растенията и животните, които ще живеят тук, но и от гледна точка на земеделските култури, които ще могат да се отглеждат. Също така ще има различна продължителност на времето, в което хората могат да работят навън, и различни рискове за общественото здраве.

- Оптимист ли сте, че политиците и бизнесът разбират предизвикателствата, пред които обществото е изправено?

- Ние в научната общност и обществеността като цяло имаме много важна работа. Тя е да помогнем на света да разбере проблемите с промените на климата. Но има също така и добри възможности, свързани с нашата проактивност. Едно от нещата, които често не се разбират добре, е, че инвестициите, свързани с промяната на климата, не отнемат. Те могат да увеличат устойчивостта на обществото, икономическото развитие и да помогнат светът да работи заедно ефективно.

- В състояние ли са "зелените" производства и мерки да раздвижат световната икономика? Преувеличени или реални са опасенията от екологичен балон?

- Предизвикателството е да отгледаме зелена икономика. Мисля, че виждаме първите й плодове, но истински важното е цялата енергийна система да стане изцяло зависима от зелената икономика. Няколко инициативи тук и няколко инициативи там няма да променят картината. Но това, което бихме могли да постигнем, е да разберем какво работи и какво не и какво трябва да променим не само в технологиите, но и в политиката. Годишните разходи за енергетика са трилиони долари. В следващите 25 г. ще похарчим глобално вероятно около 70-80 трилиона долара. Тази сума може да отиде в индустриите на ХIХ век - въглища и петрол, или в индустриите на ХХI век - комбинация от възобновяеми източници и други, потенциално и атомната енергетика. Ние имаме възможност да изградим нови индустрии. Иначе балоните обикновено се получават, когато ентусиазмът избърза пред практичността. Моето чувство е, че имаме обратното на балон - негативен балон, в който намираме истински възможности и в много случаи не можем да ги капитализираме. Бих желал да видя по-дълбоко разбиране и оценяване на възможностите. Има ли риск от балон в бъдеще? Нека просто да кажа, че в момента съм по-загрижен от недостига на инвестиции, отколкото от потенциално свръхинвестиране.

- Наблюдатели и анализатори като Ноам Чомски и Наоми Клайн смятат, че промените в климата са директен резултат от световната икономическа система. Съгласен ли сте с тях? Съвместими ли са грижите за природата и съвременния капитализъм?

- Идеята, че борбата с промяната на климата не е съвместима с капитализма, е фундаментално изопачаване. Мисля, че тя е чудесна възможност за капитализма. Но ще може да се развие само ако премахнем някои от изкривяванията, насадени от зависимостта от традиционните източници на енергия. Както и от схващането, че начинът, по който нещата трябва да се случват и в бъдеще, е същият, по който се случват от десетилетия насам.

- Убедиха ли се хората, че проблемите са сериозни? Каква част от американците и европейците все още отричат, че времето и природата се променят?

- Като погледна изследванията на общественото мнение, виждам, че има широко признание на идеята, че промяната на климата е важен въпрос. Съществува и съгласие, че хората причиняват промяната на климата и че трябва да правим повече, отколкото правим. Мисля, че има несъответствия в две области. Едната е в начина на подреждане на приоритетите. Хората казват: „Да, това е важен въпрос, но не е толкова важен, колкото утрешният обяд и превенцията на престъпленията и тероризма.” Другият проблем е в нивото на трансформация на това съгласие в политики, които са икономически ефективни и дават възможности на хората и индустриите по света.

Визитка: Проф. Фийлд е съпредседател на работна група в Междуправителствената експертна група по климатични промени. През 1981 г. защитава докторска степен от Станфордския университет, работи в Института за наука "Карнеги" от 1984 година. Член е на Националната академия на науките на САЩ.

Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft