Много жени си спомнят тази фраза от детството – изричана в моменти, когато са били наранени, уплашени или залети от силни емоции. „Мълчи, може да е по-зле“ често е казвана с желание да успокои детето и да му помогне да се справи, но психолозите все по-често обръщат внимание на възможните последствия от подобни послания.
Според специалистите проблемът не е само в една конкретна фраза, а в повтарящия се модел, който постепенно може да се превърне във вътрешен глас, следващ човека и в зряла възраст.
Когато детето се учи да потиска емоциите си
Психологът Мария Остоич обяснява, че когато едно дете често чува послания като „мълчи, може да е по-зле“, то не винаги научава как да регулира чувствата си, а по-скоро разбира, че трябва да ги скрие.
„В дългосрочен план това може да доведе до трудности човек да разпознава ясно какво чувства или да омаловажава собствената си болка“, посочва психологът.
За възрастните тази фраза може да звучи като опит за утеха, но детето я възприема по различен начин.
Какви последствия може да има в бъдеще?
Психолозите посочват, че подобни модели на възпитание могат да повлияят върху начина, по който човек възприема себе си и своите нужди.
В зряла възраст това може да се прояви чрез:
омаловажаване на собствените проблеми;
трудности при поставяне на лични граници;
чувство за вина, когато човек изразява недоволство;
убеждението, че винаги трябва да издържа, без да показва слабост.
„Родителите обикновено не казват тези думи с лошо намерение. Често това е модел, който самите те са научили в своето детство. Но детето не запомня намерението, а посланието“, обяснява Мария Остоич.
Утеха или потискане?
Специалистите подчертават, че има важна разлика между това да помогнем на детето да се успокои и това да отхвърлим неговото преживяване.
Вместо да се прекъсва емоцията, по-здравословният подход е тя да бъде призната и назована. Изречения като „Виждам, че ти е трудно“ или „Разбирам, че си наранена“ показват на детето, че чувствата му са реални и приемливи.
Това не означава, че проблемът няма да бъде преодолян, а че човек има право да изпита емоцията си, преди да намери начин да се справи с нея.
Начинът, по който детето се учи да възприема собствените си чувства, често определя и отношенията му със самото себе си, с другите хора и със собствената му самооценка в по-късните години.
