Днес, 14 ноември , Българската православна църква почита свети апостол Филип – един от дванадесетте най-близки ученици на Иисус Христос. Денят е особено важен и в народния календар, защото се отбелязват Коледни заговезни .
Празникът съчетава християнската памет за един от първите разпространители на Христовото учение с древни български обичаи, свързани със семейната трапеза, прошката и подготовката за Рождество Христово.
Според народните вярвания на този ден се спазват определени традиции, а някои предмети от празничната трапеза се прибират чак до Коледа.
Кой е свети апостол Филип и защо църквата го почита на 14 ноември?
Свети Филип е един от дванадесетте апостоли, избрани лично от Иисус Христос да разпространяват Неговото учение.
Роден е във Витсаида, град край Галилейското езеро, откъдето произхождат и апостолите Петър и Андрей.
Според църковното предание Филип още от младини проявявал голям интерес към Свещеното Писание. Той изучавал старозаветните пророчества и очаквал появата на обещания Месия.
За разлика от някои други апостоли, които преди призоваването си се занимавали с риболов, Филип бил известен със своята начетеност и стремеж към духовно познание.
Евангелието разказва, че Христос го срещнал и му отправил краткия, но съдбовен призив:
„Върви след Мене.“
Филип приел призива и станал един от най-преданите ученици на Спасителя.
Именно той довел при Иисус Натанаил, като му казал, че е открил Онзи, за когото са писали Моисей и пророците.
Така още в началото на апостолското си служение Филип започнал да насочва други хора към християнската вяра.
Чудесата на свети Филип и неговото мъченичество
След Възкресението и Възнесението на Христос апостол Филип се посветил на проповядването на християнството.
Според църковните жития той пътувал из различни области, разпространявайки Божието слово сред хора, които все още почитали езически божества.
В проповедническата му дейност го придружавали неговата сестра Мариамна и свети апостол Вартоломей.
Преданието разказва за многобройни чудеса, извършени по молитвите на свети Филип.
Едно от най-известните е свързано с град Йерапол, където според житието си апостолът възкресил мъртвец.
Неговите проповеди предизвикали недоволството на местните езически жреци и управници.
Християнските проповедници били заловени и обвинени в магьосничество.
След тежки мъчения свети Филип бил осъден на смърт чрез разпъване на кръст.
По предание той бил разпнат с главата надолу.
Разказва се, че в този момент земята се разтресла и погълнала част от гонителите му.
Уплашени от случилото се, оцелелите започнали да молят за милост. Апостол Вартоломей бил освободен, но Филип вече бил издъхнал.
След смъртта му, според житието, на мястото, където се проливала кръвта му, израснала лоза.
Тя се възприемала като символ на вечния живот и духовната победа на мъченика.
Тези разкази са част от православното житийно предание и изразяват почитта на християните към светеца.
Кой празнува имен ден на 14 ноември?
На 14 ноември имен ден отбелязват хората, носещи името на свети апостол Филип и неговите производни.
Сред имениците са:
- Филип
- Филипа
- Фильо
- Филка
Името Филип произхожда от старогръцкото Philippos и означава „обичащ конете“ или „приятел на конете“.
То е познато още от Античността и придобива особена известност благодарение на македонския владетел Филип II – бащата на Александър Велики.
Името на древния град Филипопол, днешен Пловдив, също е свързано с Филип II Македонски.
В християнската традиция обаче името се почита най-вече заради свети апостол Филип.
Коледни заговезни на 14 ноември – последният ден преди Рождественските пости
Освен празник на свети Филип, 14 ноември е известен и като Коледни или Рождественски заговезни.
Това е денят непосредствено преди началото на Коледния пост.
От 15 ноември започват 40-дневните Рождественски пости, които продължават до Бъдни вечер, 24 декември включително.
Периодът е посветен на духовната подготовка за един от най-светлите християнски празници – Рождество Христово.
Заради връзката му с празника на апостол Филип Коледният пост е известен още като Филипов пост.
Думата „заговезни“ обозначава последното хранене с блажна храна преди навлизането в постен период.
На този ден по традиция е разрешена консумацията на месо, яйца и млечни продукти.
Но според християнското разбиране смисълът на заговяването не се изчерпва с празничната вечеря. То е и възможност човек да се подготви за време на въздържание, молитва, прошка и добри дела.
Какво задължително се слага на трапезата за Коледни заговезни?
В българската народна традиция вечерята на 14 ноември е семейна и празнична.
Трапезата обикновено включва както месни ястия, така и храни, характерни за есенния сезон.
Сред най-популярните традиционни гозби са:
- Пиле с кисело зеле – едно от най-характерните ястия за Коледни заговезни.
- Тиквеник с орехи – сладка баница с тиква, която символично свързва есенното плодородие с предстоящите зимни празници.
- Пълнени чушки с боб – традиционно ястие, което присъства и на постната българска трапеза.
- Домашен хляб – символ на благополучие и семейно единство.
В различните краища на България менюто може да се различава според местните обичаи.
Важно е да се уточни, че няма задължително църковно предписание точно тези ястия да присъстват на масата. Те са част от народната традиция, предавана от поколение на поколение.
Старо поверие: Защо лъжицата от заговезните се скрива до Коледа?
Един от най-любопитните български обичаи за Коледни заговезни е свързан с лъжицата, използвана за блажната храна.
Според народното поверие стопанката прибирала лъжицата, с която е сипвала или яла от месните ястия, и не я използвала отново до Коледа.
Така символично се поставяла граница между времето на блажната храна и периода на постите.
Лъжицата се изваждала отново след приключването на поста, когато семейството можело да се върне към обичайното хранене.
Този обичай няма задължителен религиозен характер, но е интересен пример за начина, по който българите са отбелязвали прехода към Коледните пости.
Какво не се прави на Коледни заговезни?
В народните представи денят е свързан с подготовка за по-спокоен и смирен период.
Затова се смята, че не е добре празникът да преминава в кавги, обиди и вражди.
Традицията насърчава хората да поискат прошка, ако са наранили близък човек, и да се помирят с тези, с които са имали разногласия.
Препоръчва се също вечерята да не се превръща в повод за прекомерно ядене и пиене.
Макар това да е последният ден за блажна храна преди поста, християнският смисъл на празника е свързан с умереността, а не с излишествата.
Съществуват и определени църковни ограничения относно извършването на венчавки.
По установената практика на Българската православна църква не се извършват венчавки от Коледни заговезни до Въведение Богородично – от 14 до 21 ноември, както и от Игнажден до Богоявление – от 20 декември до 6 януари. За конкретна дата е необходимо уточнение със съответния храм.
Какво представляват Коледните пости и какъв е техният смисъл?
Рождественският пост започва на 15 ноември и обхваща 40 дни.
През този период православните християни се въздържат от определени храни според църковния календар.
Обичайно се изключват месото, яйцата и млечните продукти, а консумацията на риба, растителна мазнина и вино се определя от конкретния ден и богослужебните правила.
Постът обаче не е просто хранителен режим.
Според православната традиция той е време за духовно пречистване, молитва, милосърдие и преосмисляне на собствените постъпки.
Вярващите са призовани да проявяват повече доброта, търпение и състрадание към хората около себе си.
При здравословни проблеми, бременност, детска възраст или други специални обстоятелства хранителните ограничения трябва да се съобразят с индивидуалните потребности, след консултация с лекар и духовник.
Защо празникът на 14 ноември е толкова специален?
Днешният ден обединява две важни традиции.
От една страна, православните християни си спомнят за живота, проповедите и мъченическата смърт на свети апостол Филип.
От друга, семействата отбелязват Коледни заговезни и се подготвят за предстоящия 40-дневен пост.
На 14 ноември 2026 г., събота, Българската православна църква почита също свети благоверни цар Управда-Юстиниан и свети мъченик Константин от Идра.
Най-важното послание на празника е да посрещнем Коледните пости с чисти помисли, благодарност и готовност за повече добри дела.
А за всички, които носят името Филип, Филипа и неговите производни, денят е и прекрасен повод за личен празник.
