Даниела Марпъл е едва на 32 години, когато взема едно от най-трудните решения в живота си. След като научава, че носи наследствена мутация в гена BRCA1, тя се подлага на превантивни операции, целящи да намалят риска от рак.
Решението ѝ е дълбоко лично.
Три деца променят решението ѝ
Даниела разбира, че е носител на BRCA1 на 23-годишна възраст. Въпреки това избира да изчака с операциите, тъй като първо иска да създаде семейство.
След като ражда трите си деца и решава, че няма да има повече, тя предприема следващата стъпка.
През август Даниела се подлага на двустранна мастектомия и гинекологична операция за намаляване на риска. След интервенциите започва да споделя възстановяването си в социалните мрежи.
В едно от видеата дори танцува с поставените след операцията дренове. Публикацията събира хиляди реакции и множество коментари от хора, които я подкрепят.
„Нося гена, който уби майка ми“
Даниела използва и черен хумор, за да говори за тежкото си решение. Тя обяснява, че за нея най-важното е трите ѝ деца да не преживеят същата загуба, която самата тя е понесла като малко момиче.
Какво означава мутацията BRCA1?
BRCA1 е ген, който има важна роля в защитата на клетките от определени увреждания. Наследствените вредни промени в този ген са свързани с повишен риск от рак на гърдата и яйчниците.
При хора с висок наследствен риск лекарите могат да обсъдят различни стратегии за намаляване на риска. Сред тях са по-интензивно проследяване, генетична консултация и в определени случаи превантивни операции.
Националният институт по рака на САЩ посочва, че двустранната профилактична мастектомия може значително да намали риска от рак на гърдата при носителки на вредни BRCA1 или BRCA2 варианти. Отстраняването на яйчниците и маточните тръби също се използва като метод за намаляване на риска от рак на яйчниците при жени с висок наследствен риск.
Това обаче са сериозни и необратими медицински процедури, които могат да имат и странични ефекти. Затова решението се взема индивидуално след консултация със специалисти по генетика, онкология и хирургия.
За Даниела най-важната причина остава една – надеждата нейните деца никога да не изпитат болката от загубата на майка си по начина, по който тя е преживяла загубата на своята.
