Йоанна Лалова от Европейския транспортен клъстер съобщи за искане на 8000 евро от превозвач за извозването на тежкотоварен автомобил. Тя твърди, че камионът е бил изтеглен безплатно от колеги в бранша.
Тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“ продължава да поражда въпроси, които вече излизат извън рамките на разследването за причините за трагедията. Нов скандал разтърси транспортния бранш, след като стана ясно, че превозвач е получил искане за 8000 евро във връзка с извозването на катастрофирал камион.
За случая разказа заместник-председателят на Европейския транспортен клъстер Йоанна Лалова в ефира на NOVA. По думите ѝ искането е било свързано с репатрирането на тежкотоварния автомобил, но според информацията, с която разполага браншът, камионът всъщност е бил извозен безвъзмездно от колеги.
Случаят предизвика реакция от страна на Динко Вълев, известен с прозвището „ловеца на бежанци“. Той отрече да е искал пари за паркиране или изтегляне на пострадалите леки автомобили и представи своята версия за извършваните услуги.
Йоанна Лалова: Колеги са помогнали безвъзмездно
Според Йоанна Лалова сигналът за поисканите 8000 евро е постъпил от представители на транспортния бранш.
Тя обясни, че сумата е била поискана с аргумента, че е извършено репатриране на катастрофиралия камион. Лалова обаче оспори това твърдение и заяви, че тежкотоварният автомобил е бил извозен с безвъзмездната помощ на други превозвачи.
„Това, което чухме от колегите, е, че са му поискали тези пари, защото той бил репатрирал камиона. Много важно е обаче, че той не го е репатрирал, а колегите помогнаха безвъзмездно“, заяви тя.
По думите ѝ транспортният бранш е уведомил директора на Областната дирекция на МВР в Ямбол за случая. Според разказа ѝ отговорът бил, че няма проблем и че с въпросния мъж вече е разговаряно.
Лалова допълни, че представители на транспортния сектор са сигнализирали и за други подобни случаи, при които товари се задържат до заплащането на определени суми.
Динко Вълев отрече да е искал пари за леките автомобили
След разпространяването на информацията Динко Вълев публикува своя позиция в социалните мрежи. Той категорично отрече да е искал пари за паркиране или изтегляне на леките автомобили, пострадали при тежката катастрофа на АМ „Тракия“.
Вълев направи разграничение между помощта за собствениците на леки автомобили и специализираните услуги, свързани с тежкотоварни превозни средства.
По думите му заплащане се изисква за дейности като изтегляне на камиони, претоварване и транспортиране на стоки, както и превозване на катастрофирали тежкотоварни автомобили до техните собственици.
„На нито една лека кола не искам пари – нито за паркинг, нито за изтегляне. Ако искат, и с години да стоят при мен“, заявява той.
Динко Вълев определя обвиненията като атака от страна на конкуренцията.
Така към момента двете страни представят различни версии за случая. Твърденията за поисканата сума от 8000 евро остават предмет на публичен спор, а окончателното изясняване на обстоятелствата предстои.
Австрийски джип и горящ автомобил – нови въпросителни около катастрофата
Паралелно със спора за извозването на камиона се появиха и нови подробности за обстоятелствата около тежката верижна катастрофа на 289-ия километър на АМ „Тракия“.
Проверява се евентуалната връзка на още два автомобила с инцидента. Става дума за австрийски джип, за който се предполага, че се е намирал пред румънския камион, както и за автомобил, обхванат от пожар, за който се допуска, че може да е попаднал в насрещното движение.
По информацията, представена от Йоанна Лалова, данните за джипа първоначално са били съобщени от Агенция „Пътна инфраструктура“, а впоследствие – потвърдени от собственика на румънската транспортна фирма и от публикации в румънски медии.
Важна подробност е, че автомобилът е бил с включени аварийни светлини, но няма потвърждение дали е бил спрял.
„Това може да означава много неща – автомобил, който се движи по-бавно, който е спрял или е аварирал. Това обаче са хипотези и в момента е много трудно да кажем какво точно се е случило“, обясни Лалова.
Точната последователност на събитията и ролята на отделните автомобили трябва да бъдат установени чрез разследването и необходимите експертизи.
Мъглата и несъобразената скорост – опасна комбинация
Тежкият инцидент отново постави на дневен ред въпроса за поведението на водачите при силно намалена видимост.
Бившият началник на КАТ Росен Рапчев коментира, че съчетанието между гъста мъгла и несъобразена скорост може да доведе до тежки последици. При верижните катастрофи често се стига до последователни удари, докато други автомобили успяват да спрат навреме и се разминават с по-малки щети.
Инженер Иван Петков също обърна внимание на поведението на шофьорите и липсата на достатъчно съобразяване с пътната обстановка. Според него много водачи поставят собственото си удобство и желанието да стигнат по-бързо пред необходимостта да променят скоростта си според условията.
Експертите напомнят няколко основни правила за движение при мъгла:
Намалете скоростта. Движете се така, че да можете да спрете в рамките на разстоянието, което виждате.
Увеличете дистанцията. Не разчитайте, че автомобилът пред вас се движи с безопасна за условията скорост.
Избягвайте внезапното спиране. Рязкото спиране на магистрала или в аварийната лента може да създаде допълнителна опасност.
Отдалечете се от активното движение при инцидент. Ако се наложи да напуснете автомобила, потърсете възможно най-безопасното място извън платното.
Светлоотразителната жилетка сама по себе си не гарантира безопасност, затова при възможност хората трябва да се отдалечат от движението и да потърсят защитено място.
Интензивният международен трафик изпреварва инфраструктурата
Според заместник-председателя на Европейския транспортен клъстер проблемът с пътната безопасност не се изчерпва само с поведението на водачите.
Йоанна Лалова обърна внимание на нарастващия международен транспортен поток през България и необходимостта инфраструктурата да се развива със същите темпове.
„Когато ние сме между Европа и Азия и свързваме Европа и Азия, няма как да очакваме, че няма да имаме толкова много превозни средства. Икономиката се развива, но пътната инфраструктура не се развива със същите темпове“, коментира тя.
Въпросът е дали съществуващите пътища са достатъчно добре подготвени за интензивното движение на леки автомобили и тежкотоварни превозни средства.
Бившият заместник-ректор на Академията на МВР доц. Мирен Иванов също подчерта, че несъобразената скорост остава един от основните фактори за тежките пътни инциденти. Според него наличието на предупредителни знаци и информационни табла не освобождава водачите от задължението да се съобразяват с условията.
Инженер Иван Табаков, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия, призова да не се прибързва със заключенията за причините за трагедията. По думите му подобни инциденти често са резултат от натрупването на няколко неблагоприятни фактора, а не непременно от едно конкретно обстоятелство.
Почти 2 млрд. евро загуби от катастрофи през 2026 г.?
Табаков обърна внимание и на икономическата цена на пътнотранспортните произшествия.
Според данните, представени от него в телевизионния разговор, обществените загуби от пътни инциденти през 2026 г. до момента достигат близо 2 млрд. евро. За последните пет години сумата надхвърля 10 млрд. евро.
Експертът подчерта, че пътната безопасност трябва да бъде постоянен обществен и политически приоритет, а не тема, която се активира единствено след тежки катастрофи с много пострадали.
Той постави и въпроса за евентуална промяна на разрешената максимална скорост по автомагистралите и на допустимия толеранс при превишаването ѝ.
Разследването трябва да даде отговор на ключовите въпроси
Тежката катастрофа на АМ „Тракия“ остави след себе си множество въпроси – за причините, последователността на ударите, поведението на водачите и състоянието на пътната инфраструктура.
Към тях вече се добави и спорът за поисканите 8000 евро за катастрофиралия камион.
Докато Йоанна Лалова говори за сигнал от транспортния бранш и твърди, че извозването е извършено безвъзмездно, Динко Вълев отрича да е искал пари за пострадалите леки автомобили и посочва, че заплащане се изисква за специализирани услуги с тежкотоварни превозни средства.
Предстои да се изясни какво точно се е случило, каква е ролята на отделните автомобили и има ли основания за твърденията за неправомерно поискани суми.
