На 26 октомври Българската православна църква почита свети великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви и преподобна Димитра Доростолска. Димитровден е сред най-обичаните български празници и се свързва с настъпването на зимата, края на селскостопанската година и множество любопитни поверия за късмет, плодородие и благополучие.
„Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“, гласи стара българска поговорка.
Според народните вярвания свети Димитър пристига на червен кон, а когато разтърси дългата си бяла брада, от нея се посипват първите снежинки.
Смятало се още, че в полунощ срещу празника небето се отваря и могат да се случат необикновени неща.
Кой има имен ден на Димитровден?
На 26 октомври празнуват Димитър, Димитрина, Димитра, Димо, Димка, Митко, Митра, Митре и техните производни. В някои народни именни календари се посочва и Драган.
По традиция на имен ден се ходи без покана. Гостите поднасят подаръци и цветя, а имениците ги посрещат с празнична трапеза.
Специално значение имат белите цветя, завързани с червен конец. Според поверието белият цвят символизира надеждата за мека зима, а червеният конец носи здраве и закрила.
Защо Димитровден се смята за начало на зимата?
В традиционния български календар годината се разделя на две половини – от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден.
Първият период обхващал усилената работа по нивите и пасищата, а вторият бил време за почивка, домашни дейности и подготовка за новата стопанска година.
Димитровден се наричал още Митровден, Разпус или Разпуст, защото тогава приключвали договорите на сезонните работници.
Стопаните се разплащали с овчарите, говедарите и ратаите, наети още от Гергьовден. Освен възнаграждението им понякога давали дрехи, цървули, овен или агне.
Около празника започвало и договарянето за следващата година.
В някои райони периодът между Димитровден и Никулден бил наричан „Сиромашко лято“.
3 любопитни поверия за Димитровден – какво предсказват за зимата и късмета?
Старите българи вярвали, че на този ден природата дава знаци за бъдещето. Особено популярни били три поверия.
1. Овчарската тояга предсказва сурова зима
Вечерта преди Димитровден овчарите хвърляли тояга в кошарата. Ако на сутринта установели, че овцете са лежали върху нея, приемали това за знак, че зимата ще бъде дълга и студена.
2. Луната показва дали годината ще бъде плодородна
Според народното вярване, ако в нощта срещу празника има пълнолуние, пчелите ще се множат, а кошерите ще бъдат пълни с мед.
3. Първият гост определя късмета на семейството
В някои старопланински райони се спазвал обичаят да се гадае по първия човек, който прекрачи прага на дома.
Той се наричал полазник. Ако бил здрав, добър и заможен, се вярвало, че ще донесе благополучие, плодородие и успех на цялото семейство.
Небето се отваря, а заровените съкровища проблясват
Едно от най-мистичните поверия гласи, че точно в полунощ срещу Димитровден небето се отваря.
Според легендите през тази нощ заровените съкровища излъчват загадъчен синкав пламък, който издава местонахождението им.
Някога иманярите вярвали, че това е най-подходящото време за откриване на скрити жълтици.
С празника са свързани и така наречените „миши празници“, които в някои райони започват на следващия ден.
Чрез специални обреди и забрани хората се опитвали да предпазят хамбарите, домовете и събраната реколта от гризачи през зимата.
Свети Димитър и свети Георги били братя според народна легенда
Едно от най-известните български предания представя свети Димитър и свети Георги като братя близнаци.
Двамата се разделили и поели в различни посоки. Преди раздялата Георги предупредил брат си, че ако види кръв да капе от стряха, това ще бъде знак за неговата смърт.
След време Димитър забелязал зловещото знамение и тръгнал да го търси.
Разбрал, че страшна ламя е погълнала брат му. Димитър успял да победи чудовището и да го принуди да освободи душата на Георги.
След това двамата възседнали конете си и се издигнали към небето, където разделили годината помежду си.
На свети Георги се паднало лятото, а на свети Димитър – зимата.
Друга народна легенда разказва, че Димитър и негов брат подпалили Света гора и манастирите там. За наказание били хвърлени на морското дъно за три години, но техните лели – света Петка и света Неделя – измолили освобождаването им.
Тези предания са част от българския фолклор и не бива да се смесват с църковното житие на светеца.
Кой е свети Димитър Мироточиви?
Свети великомъченик Димитрий Солунски е сред най-почитаните християнски светци.
Според църковното предание той е роден през III век в Солун, в заможно семейство. Баща му заемал висок управленски пост, който по-късно бил поверен и на младия Димитрий.
Въпреки положението си той открито изповядвал християнската вяра и проповядвал сред населението.
По време на гоненията срещу християните бил хвърлен в тъмница, а според традицията на 26 октомври 306 година бил убит заради вярата си.
Жителите на Солун го приемат за небесен покровител на града. Днес мощите му се почитат в базиликата „Свети Димитър“ в Солун.
Прозвището Мироточиви е свързано с преданията за благоуханно миро, изтичащо от неговите мощи.
В православната иконография светецът често е изобразяван като воин с копие или меч, понякога и възседнал кон.
Защо Димитровден е празник на строителите?
На 26 октомври професионалния си празник отбелязват и българските строители.
В миналото майсторите се стремели да завършат изграждането на новите къщи преди зимата.
След приключването на строежа стопаните организирали тържество, на което дарявали зидарите и останалите работници.
Баш-майсторът произнасял специална дюлгерска благословия за здраве, дълголетие и благополучие в новия дом.
Според традицията при освещаването на къщата се колел бял овен, а на празненството се канели роднини, съседи и приятели.
Какво се слага на трапезата за Димитровден?
Празничната трапеза е богата и включва традиционни есенни ястия.
Най-характерни са курбанът и гювечът с овнешко месо, както и пилешката яхния.
Според някои местни обичаи се приготвя петел, ако именикът е мъж, и кокошка, ако празнува жена.
На масата присъстват още домашна пита, сезонни зеленчуци и варена царевица.
Сред традиционните сладки ястия са печената тиква, рачелът, пестилът, ябълковите банички, питата с ябълки и печените ябълки.
В миналото хората вярвали, че колкото по-богата е трапезата, толкова повече плодородие и благополучие ще има през следващата година.
Димитровска задушница – почит към починалите
В някои местни традиции съботата преди Димитровден е свързана с помен за починалите.
Хората посещават гробовете на близките си, палят свещи и отправят молитви за упокой на душите им. По обичай се раздават варено жито, питки и други храни.
Този местен обичай не бива да се бърка с Архангеловата задушница, която е установена в православния календар и се отбелязва в съботата преди Архангеловден.
В народните представи свети Димитър понякога е описван и като брат на архангел Михаил, свързван с душите на починалите.
Димитровден – празник на надеждата за здраве и благополучие
Димитровден съчетава християнската почит към свети Димитрий Солунски с вековни български традиции.
Макар днес малцина да предсказват зимата по поведението на овцете или да вярват, че заровеното злато свети в полунощ, народните обичаи продължават да се предават от поколение на поколение.
На 26 октомври хиляди българи посрещат близки и приятели, за да отпразнуват именния си ден, а старото поверие напомня, че зимата вече е на прага.
