Бъдни вечер се чества на 24 декември и заема особено място в българската народна и християнска традиция. Това е последният ден от Рождественските пости и навечерието на Рождество Христово.
Трапезата на Бъдни вечер има строго определен характер. Тя не е просто вечеря, а ритуал, чрез който семейството отправя молитва за здраве, плодородие и благополучие през идната година.
Колко ястия трябва да има на трапезата на Бъдни вечер
Според утвърдената българска традиция на бъднивечерската трапеза се подреждат нечетен брой постни ястия. Най-често това са 7, 9 или 11 ястия. Изборът на нечетно число не е случаен – в народните вярвания то се свързва с движение, живот и развитие, за разлика от четните числа, които се възприемат като завършеност и покой.
Седемте ястия се свързват с дните от седмицата и с пълния кръговрат на времето. Деветте ястия напомнят за деветте месеца на бременността на Богородица и за очакването на раждането. Единадесетте ястия се възприемат като знак за изобилие, плодородие и богата стопанска година.
В някои райони в България на празничната маса се поставят 12 ястия - колкото са месеците в годината.
Всяко ястие на трапезата носи послание и символика, свързани със здравето, благополучието и единството на семейството.
Задължителни ястия на бъднивечерската трапеза
Постна пита с пара
Постната пита е централният елемент на трапезата. Тя се приготвя без яйца и мляко, а в тестото се поставя сребърна или метална пара. Вечерята започва едва след като най-възрастният член на семейството разчупи питата и раздаде парчетата. Смята се, че човекът, на когото се падне парата, ще бъде здрав, щастлив и успешен през цялата година. Питата символизира хляба като основа на живота и благословията за дома.
Снимка: lunchbox.eu
Боб чорба или мачкан боб
Бобът е едно от най-древните и символични ястия на Бъдни вечер. Той олицетворява плодородието, земеделския труд и надеждата за пълни хамбари. В някои региони се приготвя боб чорба, а в други – мачкан или джуркан боб, подправен с лук и червен пипер. Ястието е задължително постно и се поднася като символ на изобилие.
Снимка: YouTube
Сарми с ориз или булгур
Сармите са сред най-разпространените ястия за Бъдни вечер. Те се приготвят с лозови или зелеви листа и пълнеж от ориз или булгур, подправен с джоджен и чубрица. Формата на сармата, в която зърното е обвито в лист, се тълкува като символ на новия живот и на закрилата, която семейството търси през годината.
Пълнени сушени чушки с боб или ориз
Пълнените сушени чушки са традиционно ястие в почти всички краища на България. Те се приготвят с ориз или с намачкан боб и се варят или запичат леко. Сушените чушки напомнят за лятото и съхранената реколта, а пълнежът им символизира пълнотата и благоденствието.
Снимка: YouTube
Варено жито
Житото е един от най-силните символи в българската традиция. То олицетворява живота, възкресението и безкрайния кръговрат на природата. На Бъдни вечер вареното жито се поднася като знак за почит към предците и като молба за здраве и плодородие през новата година.
Ошав (компот от сушени плодове)
Ошавът се приготвя от сушени ябълки, круши, сливи или други плодове. Той символизира връзката с миналото, почитта към предците и плодовитостта на земята. Сладостта му напомня за желанието животът да бъде благ и спокоен.
Чесън, мед и орехи
Тези три продукта задължително присъстват на трапезата. Чесънът се смята за защита от болести и зли сили, медът – за сладък и лек живот, а орехите се използват за гадаене на здравето. Всеки член на семейството чупи орех – ако ядката е здрава, годината ще бъде добра.
Снимка: YouTube
Зелник или тиквеник
В зависимост от региона се приготвя зелник с праз или кисело зеле, или тиквеник с тиква, орехи и захар. Тези тестени ястия символизират домашния уют, женския труд и грижата за семейството.
Туршия
Туршията, най-често от зеле или смесени зеленчуци, напомня за съхранената реколта и умението на домакинството да се подготви за зимата. Тя допълва постната трапеза и носи символика на издръжливост и постоянство.
Печени ябълки, круши или други сезонни плодове
Плодовете са знак за връзката с природата и за надеждата следващата година да бъде плодородна. Те често се поднасят в края на вечерята като символ на завършеност и хармония.
Бъдни вечер е празник на тишината, смирението и очакването.
Най-важното на този ден не е изобилието, а уважението към традицията и събирането на семейството около общата трапеза – така, както са го правили поколения преди нас.
На тази дата православната църква почита паметта на Св. прпмчца Евгения и Преп. Николай войн, българин.
Днес имен ден празнуват всички с имената Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан и Първана.
