Сериозна разлика между цените, на които хранителните продукти влизат у нас, и сумите, които потребителите плащат в магазините, поставя отново въпроса за спекулата по агрохранителната верига. За тревожни разминавания при масови плодове и зеленчуци предупреди председателят на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков в ефира на „Здравей България“.
По думите му един от най-показателните примери е доматът.
Посредници и липса на контрол вдигат крайната цена
От бранша посочват, че основният проблем е в слабия контрол и в практиките на част от посредниците и търговците, които формират прекомерни надценки. Така сметката се плаща едновременно от потребителите и от българските производители.
Купувачите се сблъскват с високи цени, а родните стопани трудно могат да конкурират пазара, когато продукцията им поскъпва по веригата далеч над реалната си стойност.
Проверка на пазара в Бургас също показва високи цени, особено при част от плодовете. Черешите се предлагат от 40 евро за килограм, като в някои по-малки търговски обекти достигат дори 75 евро . Ягодите българско производство започват от около 4 евро, докато вносните стигат до 8 евро.
При зеленчуците розовият домат се продава до 5 евро за килограм, колкото струват и зелените чушки. Най-достъпни към момента остават краставиците, които се движат около 1,50 евро.
Производителите са под натиск
Земеделските стопани все по-често се оплакват, че са притиснати от търговци, които добавят надценки от над 50%. Производителката Зайджан дава пример със зелената салата около Великден – тя я е продавала на едро по 50 цента, а в магазините цената ѝ е стигала 1,50 евро.
Според нея подобни практики обезсърчават хората в сектора, защото в крайна сметка търговецът печели повече от човека, който е отгледал продукцията.
Браншът настоява за проследяване на цените
От Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ настояват за по-сериозен контрол чрез Закона за агрохранителната верига. Идеята е да се проследява движението на цената от производителя или вносителя до крайния щанд.
Целта е да се ограничи необоснованото оскъпяване и да стане ясно къде по веригата се формират най-големите надценки.
