Когато султан Сюлейман Великолепни починал, той бил старец, но дори тогава нямал право да умре, затова поданиците му дълго време криели факта, че султанът е мъртъв.
Султан Сюлейман Великолепни е бил на 71 години, когато умира в шатрата си, на бойното поле, посред битка срещу унгарците. Обстоятелствата около смъртта му все още са спорни сред историците - някои смятат, че естествените промени, свързани със стареенето, са причината, докато други посочват подагра или дизентерия като възможни причини за смъртта на владетеля.
Султан Сюлейман, един от най-великите владетели на Османската империя, умира в нощта между 5 и 6 септември.
Иронията на съдбата е, че султанът така и не научил резултата от битката, в която армията му спечелила. Тази внезапна смърт обаче оказала значително влияние върху по-нататъшния ход на военната кампания - настъплението на османските войски било значително забавено. Историците все още размишляват как биха могли да се развият събитията, ако султанът беше живял още няколко години .
Снимка: Printscreen/YouTube
И мъртъв, той трябвало да управлява
В тази ситуация всичко зависело от великия везир Мехмед паша Соколович и неговите умения. Докато боевете били в разгара си, не било позволено да се разбере за смъртта на владетеля! Балсамираното тяло на султана било облечено в кралски одежди и поставено до прозорците, за да го посрещне армията, Коранът се рецитирал редовно, слугите, както всеки друг ден, носели храна и напитки на султана и всичко изглеждало нормално и сякаш нищо съществено не се било случило.
Султанът издавал заповеди...
Основните задачи на Мехмед паша Соколович били успешното завършване на завоеванието, предотвратяване на преждевременното въстание на армията и осъществяване на безопасно предаване на властта на новия султан.
Според Соколович положението било много лошо. Каквото и да направел, е можело да му струва живота. Подправяйки почерка на султана, секретарят и силахдар ага написали султанските заповеди за военните командири, продиктувани им от Мехмед паша Соколович. Същата нощ той изпратил съобщение до престолонаследника Селим, който бил в Кютахия, да отиде при него незабавно.
Мехмед паша Соколович Снимка: The Picture Art Collection / Alamy / Profimedia
Докато 6 септември преминал в страх и опити с всички сили да прикрият смъртта на султана, на следващия ден дошли добри новини за турците. Защитниците на кулата, водени от Никола Зрински, били убити. Облечен в церемониален костюм със златна верига, позлатена сабя и градски ключове, Зрински пръв се втурнал към турците, когато нямал друг изход, и веднага бил тежко ранен, след което бил обезглавен.
Градът бил окупиран, но „царуването“ на Сюлейман нямало да приключи дотук ! Вместо това отново били написани заповеди, както и писма, в които той уведомявал управителите си за победата. Имитирайки почерка на султана, върховният оръженосец Джафар съставил писмото на Сюлейман и веднага били раздадени награди и увеличения на заплатите.
Ако някой се чудел защо султанът, нито преди, нито след победата, не се бил появил сред войниците , за това били измислени редица оправдания - от болки в краката, през стомашни проблеми, та чак до изтощението на владетеля, който вече бил в напреднала възраст.
И така, макар че е възможно някои от тях да са усетили истината, Мехмед паша Соколович, с най-близките си сътрудници, успял дълго време да скрие смъртта на Сюлейман Великолепни.
Снимка: Printscreen/YouTube
„Все още ли съм велик везир?“
От друга страна, в несигурна надпревара с времето, Селим реагирал бързо и първо отишъл в Константинопол, а след това се отправил към Белград, където изчакал армията си.
Дори когато Соколович и армията му тръгнали към Белград на 21 октомври 1566 г., тялото на Сюлейман било носено сякаш е все още жив. Поради вече лошото състояние, в което се намирали останките на турския владетел, Соколович поставил в каретите Хасан ага и Силахдар-ага Джафер, чиято задача била да се представят за султана.
На 24 октомври, близо до Белград, на армията най-накрая била обявена смъртта на султан Сюлейман. Тогава настъпил моментът на най-голяма несигурност. Щял ли новият султан да приветства армията и щял ли да награди и повиши еничарите? Щели ли да бъдат Соколович и везирите обвинени за смъртта на султана или за начина, по който се били държали след това?
Имало много въпроси. Самият Соколович казал на Феридун-бей: „Откъде да знам, че ще бъда великият везир? Може би султанът ще назначи някой друг на тази длъжност. А това означава: направили сте грешка.“
В Белград избухнал голям бунт на армията, която не била доволна от даровете и наградите на новия султан. Хора от обкръжението на Селим II били малтретирани и бити, а самият султан бил заплашван. При тези обстоятелства бил намерен компромис и било обещано, че при завръщането „в столицата ще бъдат изплатени допълнителни награди.
Въпреки че Мехмед паша Соколович се страхувал от бунта, той всъщност му бил от полза. Той останал на поста велик везир и властта му само нараснала през следващите години. Управлявайки империята като един от най-могъщите хора, той използвал уменията си, за да прикрие и компенсира всички слабости на следващите султани и предотвратил по-бързия спад на мощта на Османската държава.
Снимка: Уикипедия
Мавзолей, джамия и манастир: Първото място за почивка на сърцето на султана
Според летописеца Евлия Челебия, сърцето, черният дроб, стомахът и други органи на Сюлейман били поставени в специален златен съд и погребани на мястото на смъртта му . През 1570 г. на това място е построен цял архитектурен комплекс: мавзолей, джамия и манастир за дервиши, както и казарма . Този мемориален комплекс съществува повече от век до 1693 г., когато хабсбургската армия прогонва турците от Унгария и разрушава сградите.
От 2013 г. насам в Сигетвар се провеждат мащабни археологически проучвания. През това време учените откриват много артефакти, които показват наличието на османски сгради , но основната цел - сърцето на султана - остава неоткрита. Специално внимание е обърнато на обекта на хълма Гибот-Турбек, където през 2014-2015 г. са открити руините на селището Тюрбек, основано през 1664 г.
През есента на 2015 г. археолозите направиха важно откритие: в руините на джамията е открит таен коридор, водещ от северозапад, както и двуметрова яма, за която се предполага, че е била ограбена в миналото. Особено интересни са запазените декоративни елементи, които изненадващо наподобяват дизайна на мавзолея на Сюлейман в Истанбул.
В Унгария има църква с плоча на стената, на която се посочва, че там се намира сърцето на султан Сюлейман . Професор Пап, който изучава историята на тази плоча, обаче установява, че тя се появява едва през 1916 г. по политически причини . По това време Турция и Унгария, изтощени от Първата световна война, търсят начини за сближаване и плочата се превръща в своеобразен символ на дипломатическото сътрудничество между страните.
