Житото за Задушница, наричано още коливо, е най-важният поменален дар в православната традиция. То не е просто храна, а символ на възкресението и вечния живот.
Приготвянето му изисква внимание, чистота на мислите и смирение. В миналото жените са го правели в тишина, с молитва, без излишни разговори.
Необходими продукти
-
500 г цяло жито
-
1 чаша смлени орехи
-
1 чаша пудра захар
-
1 пакетче ванилия (по желание)
-
настъргана лимонова кора (по желание)
-
2–3 супени лъжици галета или счукани бисквити
-
щипка канела
Стъпка по стъпка – как се прави житото
1. Измиване и накисване
Житото се измива много добре под течаща вода. След това се накисва в студена вода за поне 8–10 часа (най-често от вечерта). Това помага зърната да омекнат и да се сварят равномерно.
2. Варене
На следващия ден житото се измива отново и се поставя в голяма тенджера. Залива се с вода (около три пъти повече от количеството жито). Вари се на умерен огън, докато зърната се разпукат и омекнат напълно. Обикновено това отнема около 60–90 минути.
Ако е необходимо, се добавя още топла вода.
3. Отцеждане и подсушаване
Свареното жито се отцежда добре и се разстила върху чиста памучна кърпа или хартия, за да изсъхне. Трябва да престои няколко часа, докато поеме влагата. Това е важна стъпка – ако остане влажно, ще се развали по-бързо.
4. Овкусяване
Когато житото е напълно изстинало и подсушено, се смесва със смлените орехи, част от пудрата захар, ванилията и лимоновата кора. Добавя се малко галета, ако има нужда да поеме остатъчната влага.
5. Украсяване
Житото се поставя в дълбока чиния или тава и се заглажда отгоре. Поръсва се с пудра захар. По желание се украсява с орехи, канела или се оформя кръст от захар или ядки – символ на вярата и надеждата.
Духовният ритуал
Преди да се раздаде, житото се носи в храма за освещаване по време на панихида. Когато се подава, се казва: „Бог да прости“, а получаващият отговаря: „Прости Бог“.
Вярва се, че всяка молитва, произнесена с името на покойника, носи мир на душата му. Затова при приготвянето на житото е добре мислено да се спомене името му и да се отправи кратка молитва за покой.
Важно е да се знае
Житото не се опитва преди да бъде осветено. Не се приготвя с гняв или бързане. Денят на Задушница е време за смирение, памет и вътрешна тишина.
Този прост ритуал пази връзката между поколенията и напомня, че паметта и молитвата са най-големият дар, който можем да дадем на онези, които вече не са сред нас.
