Ако искаме да защитим сърцето и кръвоносните си съдове, трябва да каним лук на масата за вечеря по-често. Чувал съм неведнъж от възрастни хора, които са запазили ясна памет и добро представяне до дълбока старост, че именно лукът ги е спасил от множествена склероза – те са го яли ежедневно от детството си и го ядат и до днес.
Съществува широко разпространено вярване за „лечебната сила“ на лука, а медицински доказателства подкрепят това убеждение.
Ползите от лука надхвърлят превенцията на атеросклерозата. Той е важен и за здравето на сърцето. Често жадуваме за мазни храни, които повишават нивата на „лошия“ холестерол. Не самият холестерол е вреден, а кръвните съсиреци – съсиреците, които се образуват върху холестеролните плаки, нарушават сърдечния ритъм и причиняват инфаркти и инсулти.
Лукът действа като мощен „разтворител“ на мазнини: веществата, които съдържа, предотвратяват образуването на кръвни съсиреци и насърчават тяхното разтваряне. В един експеримент на участниците са били давани мазни храни (сметана, масло) – кръвните изследвания показват потискане на фибринолитичната активност. Но когато към диетата са добавени 60 г лук – суров, варен или пържен – неблагоприятните ефекти на мазнините са били напълно блокирани в рамките на 2–4 часа и способността на кръвта да разтваря кръвни съсиреци се е върнала към изходното си ниво. Вискозитетът на кръвта също е намалял, което е оказало благоприятен ефект върху кръвното налягане. Ако отказването от наситени мазнини е трудно, струва си поне да ги комбинирате със зеленчуци – особено лук и чесън.
Лукът и чесънът имат сходни ефекти в много отношения. Но лукът има уникално предимство: кверцетин, широкоспектърно биологично активно съединение, което, наред с други неща, предотвратява образуването на кръвни съсиреци. Учените смятат кверцетина за един от най-мощните естествени противоракови агенти (противотуморният ефект на чесъна се свързва с други вещества). Кверцетинът неутрализира някои канцерогени и инхибира ензимите, които предизвикват растежа на тумора. Лукът съдържа и цял комплекс от съединения с противоракова активност.
Редовната консумация на лук и чесън намалява податливостта към различни форми на рак, като се наблюдава постоянна тенденция: колкото повече се консумират тези храни, толкова по-нисък е рискът. Предложена е „защитна доза“ – около 90 грама на ден. Градацията на ефективност също е интересна: най-ефективен е зеленият лук, следван от чесън, лук, лук (особено жълти и лилави сортове) и праз.
Кверцетинът има и лек седативен ефект: дори в древен Египет лукът е бил използван за облекчаване на напрежението и подобряване на съня. В епоха на постоянен стрес това просто средство не бива да се пренебрегва.
Друго ценно свойство на кверцетина е способността му да понижава нивата на кръвната захар. Механизмът не е напълно изяснен, но индийски проучвания, в които на участниците е даван сок от лук или порции суров/сготвен лук (20 до 200 г), показват, че колкото по-голям е лукът, толкова по-голям е спадът на кръвната захар. Не е случайно, че лукът отдавна се смята за антидиабетно средство.
Учените отбелязват и неговия антиалергичен ефект: лукът се препоръчва като превантивна мярка срещу сезонен ринит.
И накрая, за антивирусната и антибактериалната сила на лука. Джордж Вашингтон, първият президент на Съединените щати, е известен с думите: „Моят лек за настинка е пържен лук преди лягане.“ Струва си да се вслушаме и да помислим колко често лукът се появява на трапезите ни.
