Разтърсващ разказ за майка с тежки психични проблеми и нейния син с увреждания предизвика реакция в Стара Загора. Случаят е свързан с общинско жилище, в което двамата живеят от години, а според сигнал на тяхна съседка институциите са били уведомявани многократно за случващото се.
Пламена Йорданова разказва във Facebook, че повече не може да остава безучастна към ситуацията, която по думите ѝ продължава повече от две десетилетия.
Тя подчертава, че не става въпрос за обикновен междусъседски конфликт или оплакване от битови неудобства, а за човешка трагедия, която според нея отдавна е излязла извън рамките на един жилищен блок.
Жена с психични проблеми и син с увреждания
По думите на Йорданова в общинското жилище живеят майка и син.
Съседката твърди, че жената говорела за отвличане, световна конспирация и твърдения, че хората около нея искат смъртта ѝ. Според разказа ѝ от жилището редовно се чували викове, а неприятната миризма от апартамента се разнасяла из целия вход.
Още по-тежка обаче била ситуацията със сина ѝ, който е с увреждания и според сигнала е напълно зависим от майка си.
Синът бил заключен зад няколко катинара
Йорданова твърди, че мъжът бил прикован към леглото и заключен в жилището зад няколко катинара. Прозорците били затъмнени, а той прекарвал времето си в почти пълен мрак.
Най-тревожната част от разказа е свързана с условията, в които според нея живеел мъжът. Тя твърди, че той бил оставян сред собствените си фекалии, а в помещението имало множество хлебарки.
Тези твърдения са част от сигнала на съседката и не са независимо потвърдени от институция в предоставения материал.
Според Йорданова през последните около 20 години са подавани десетки сигнали и жалби, правени са подписки и многократно е търсена помощ от полицията. Тя обаче твърди, че въпреки това не е последвала необходимата реакция, която да промени ситуацията.
Делото се отлага, а жената била „неоткриваема“
Към момента срещу жената има заведено дело, но според Йорданова заседанията постоянно се отлагат.
Причината, посочена в нейния разказ, е, че институциите не успявали да я открият на адреса, за да ѝ бъде връчена призовка.
Това обаче предизвиква недоумението на съседката, тъй като жената продължавала да живее в същото общинско жилище.
„Как е възможно човек, който живее на един и същ адрес в общинско жилище, да бъде „неоткриваем“? И още по-важният въпрос: Колко още трябва да чакаме, за да бъде защитен синът ѝ?“, пита Йорданова.
Съседите не искат наказание, а помощ
По думите на Пламена Йорданова хората от входа не настояват жената да бъде наказвана заради състоянието си.
Те искат тя да получи необходимата психиатрична и социална помощ, а синът ѝ да бъде поставен в условия, които гарантират неговата безопасност и достойнство.
Съседите настояват и за решение, което да им позволи да живеят нормално в собствените си домове, без постоянен страх и без да бъдат принудени да търпят ситуацията още години.
„Не искаме тази жена да бъде наказвана заради заболяване или състояние, което не е избрала. Искаме нещо много по-просто: тя да получи необходимата психиатрична и социална помощ, синът ѝ да получи реална грижа и достойни условия на живот, а ние, останалите хора във входа, да бъдем защитени и да живеем нормално в собствените си жилища“, посочва Йорданова.
„Това не е проблем със съседката“
Според нея случаят вече не може да бъде определян просто като междусъседски проблем.
Става дума за човек с увреждане, който според подадения сигнал не може сам да се погрижи за себе си, както и за жена, която също се нуждае от професионална помощ.
„Това не е „проблем със съседката“. Това е въпрос за човешко достойнство. За човек с увреждане, който не може да се защити сам. За жена, която се нуждае от помощ. И за институции, които повече от 20 години не са реагирали“, заявява Йорданова.
Тя обяснява, че е решила публично да разкаже за случая, тъй като според нея многобройните сигнали до момента не са довели до необходимото решение.
Следващото заседание по делото е насрочено за 25 август от 10:30 часа в Районния съд в Стара Загора.
Йорданова призовава институциите, организациите, работещи в защита на хората с увреждания, както и всеки, който има възможност да помогне, да обърнат внимание на случая.
