Според показанията на Ана Пеич, акушерката от Фоча е извършила размяната на новородени в родилния дом през 1982 г. - дала сръбско бебе на мюсюлманско семейство, а истината, както твърди тя, била разкрита едва десетилетия по-късно, на смъртния ѝ одър.
Ана Пеич е една от майките, чиято история на раждане не завършва с радост, а с дълбока и трайна тъга.
- Преминах през ада, през който преминават всички жени, които напускат родилния дом без бебе. Това е тежка социална драма - не виждаш дете живо или мъртво, а ти казват, че го няма - каза Ана.
Истинският поврат се случва през 2014 г., когато тя започва да събира медицинска документация и, както казва, да „сглобява парченцата“ от събития от миналото. Тогава се натъква на детайл, който напълно разбива света ѝ.
- В единия документ пише, че съм родила момиче, а в другия, че синът ми е починал. Тогава осъзнах, че нещо сериозно не е наред - разказва Ана.
Тези нелогичности я принудиха да продължи по-нататък в търсенето на истината и да не се отказва от въпросите, които беше потискала години наред.
- Случаят ми стигна дори до Министерството на външните работи. Има следи, че много деца са изведени от страната, съгласно решенията на ДКП. Тук, засега, се губи следата на детето ми. Търся я по целия свят и се надявам да я намеря преди края на живота си - казва Ана, без да губи надежда.
„Акушерките сменяха децата“
Анна твърди, че съдбите на децата, за които се подозира, че са изчезнали от родилния дом, не са еднакви.
- Някои от тези деца са били дадени за осиновяване с историята, че майките им са ги изоставили или отхвърлили. Тези деца често носят дълбок гняв и им е трудно да се решат да търсят произхода си. Втората част е „натрапена“ в семействата - те не знаят, че не принадлежат към тези хора и истината се разкрива случайно. Дори физическият вид е бил взет предвид - така че например чернокоса жена да има чернокосо дете - обяснява Пеич.
Като един от най-трогателните примери тя посочва случая от Босна и Херцеговина, от Фоча, където според нея умираща акушерка е признала за ужасно деяние.
- Акушерката загубила бебе по време на раждане - детето починало и било дете на влиятелен лекар. За да прикрие трагедията, тя подменила бебето с чуждо мъжко дете. Жената, която родила, била мюсюлманка, а детето било от сръбско семейство. По-късно тя го завела в Австралия - твърди Пеич.
Тя добавя, че е разговаряла лично с този мъж и че му е било казано, че акушерката е признала какво е направила преди смъртта си.
- Той отишъл при биологичното си семейство и казал: „Аз съм този, който умря.“ Направили ДНК анализи, които потвърдили истината, но никой от тях не иска да излезе публично до знанието на обществеността - нито той, нито биологичната майка - разказва Ана.
Според нея всички замесени са се изправили пред истината мълчаливо и са продължили напред, не желаейки медийно внимание.
Изповедта на Ана Пеич остава един от най-трогателните примери за десетилетната борба на майките, търсещи истината за децата си. Въпреки годините, бюрокрацията и мълчанието на институциите, те са водени от надеждата, че един ден все пак ще срещнат онези, които са загубили - или за които им е било казано, че са загубени завинаги.
