Българските потребители са изправени пред все по-сложни телефонни и онлайн измами , при които престъпниците комбинират подменени телефонни номера, фишинг съобщения , изкуствен интелект и фалшиви сигнали за компрометирани финансови сметки.
Особено опасното е, че схемите вече могат да изглеждат напълно достоверно – на екрана да се изпише познат номер, а от другата страна да прозвучи глас, който наподобява този на роднина или познат.
ГДБОП от месеци предупреждава за активни инвестиционни и онлайн измами, а през юни службата разби колцентър в София, представян като легитимен инвестиционен посредник.
Киберекспертът Любомир Тулев също предупреждава, че новите AI инструменти могат значително да улеснят действията на злонамерени лица.
На екрана ви може да се появи номерът на банката ви
Сред най-коварните техники е т.нар. spoofing, или подмяна на идентификацията на обаждащия се.
При подобна атака измамникът може да манипулира информацията, която се показва на екрана на телефона.
Така жертвата може да види номер, който прилича на този на:
- банка;
- куриерска фирма;
- държавна институция;
- компания;
- дори човек, записан в контактите ѝ.
Точно това прави измамата толкова убедителна.
Ако номерът съвпадне със записан контакт, телефонът може да покаже и името, под което този номер е запаметен.
Познатото име на екрана вече не е достатъчна гаранция
Най-важното правило е да не приемате, че разговорът е истински само защото разпознавате номера.
Ако човекът отсреща поиска:
- пари, код за потвърждение, парола, номер на карта, достъп до онлайн банкиране или незабавно прехвърляне на средства, прекратете разговора.
След това сами намерете официалния телефон на банката, компанията или институцията и се свържете с нея.
При предполагаемо обаждане от близък човек позвънете на неговия номер самостоятелно или потърсете друг член на семейството.
Изкуственият интелект направи измамите още по-опасни
Следващата стъпка е клонирането или имитирането на човешки глас.
Съвременните AI системи могат да генерират реч, която силно наподобява гласа на реален човек.
Сценарият обикновено е драматичен:
- „Претърпях катастрофа.“
- „Имам проблем с полицията.“
- „Трябват ми спешно пари.“
- „Не казвай на никого.“
Целта е човекът да бъде поставен под силен емоционален натиск и да действа, преди да е успял да провери историята.
Една семейна дума може да ви спаси от измама
Практичен начин за защита е членовете на семейството предварително да изберат тайна дума или въпрос, чиито отговор знаят само близките.
Ако получите подозрително обаждане от човек, който твърди, че е ваш син, дъщеря, съпруг или друг роднина, поискайте тази дума.
Но дори и тогава не изпращайте пари веднага.
Затворете и се свържете с човека по друг канал.
Нов сценарий: „Криптопортфейлът ви е хакнат“
Особено опасни са схемите, насочени към хора, които притежават криптоактиви.
Обаждащият се може да се представи за служител на платформа, борса или отдел по сигурността и да съобщи, че профилът или портфейлът ви е компрометиран.
Следва „решението“:
трябва незабавно да прехвърлите криптовалутата си в друг, уж сигурен портфейл.
Всъщност предоставеният адрес може да бъде контролиран от самите измамници.
След извършването на превода връщането на средствата често е изключително трудно или невъзможно.
Най-опасната дума е „веднага“
Почти всички подобни схеми имат общ елемент – изкуствено създадено чувство за спешност.
Измамникът може да твърди, че:
- сметката ви ще бъде блокирана;
- парите ви се крадат точно в момента;
- ваш роднина се нуждае от незабавна помощ;
- има последни минути за спиране на транзакция;
- трябва веднага да кажете код от SMS.
Колкото по-силно ви притискат да действате без време за размисъл, толкова по-подозрителна е ситуацията.
Фишингът вече често е само първата стъпка
Съвременните измами рядко приключват с едно съобщение.
Жертвата може първо да получи SMS или имейл, който изглежда като известие от банка или куриер.
След това може да последва телефонно обаждане.
А в следващ етап измамниците могат да изпратят снимки, документи или други материали, които трябва да направят историята още по-достоверна.
Това е класическо социално инженерство – вместо да атакуват директно компютърната система, престъпниците манипулират самия човек.
Какво никога не трябва да давате по телефона
Независимо колко убедително звучи обаждането, не предоставяйте:
- ПИН код;
- парола за онлайн банкиране;
- кодове за двуфакторна идентификация;
- кодове от SMS;
- данни за банкова карта;
- seed phrase или частен ключ на криптопортфейл;
- отдалечен достъп до телефона или компютъра си.
Истински банков служител няма причина да ви иска пълните ви пароли или еднократните кодове, за да „спаси“ сметката ви.
Ако получите подозрително обаждане – направете тези 5 неща
- Първо затворете телефона.
- След това сами потърсете официалния номер на съответната организация.
- Ако става дума за близък човек, позвънете му отделно.
- Не отваряйте линкове, изпратени по време на разговора.
- И никога не прехвърляйте средства към „защитена сметка“ или „временен портфейл“ само по телефонна инструкция.
AI се използва не само за гласове
Рискът вече не се ограничава до аудио.
ГДБОП и СДВР през май разкриха схема, при която продукти са били рекламирани онлайн чрез съдържание с известни личности, създадено или манипулирано с изкуствен интелект.
Това показва колко трудно може да бъде разграничаването между истинско и фалшиво съдържание само по външен вид.
Затова снимка, видео или познат глас вече не са достатъчни доказателства, че човекът отсреща действително е този, за когото се представя.
Най-сигурната защита остава една проста реакция
При всяко внезапно искане за пари, банкови данни или прехвърляне на криптоактиви направете най-простото нещо:
прекъснете комуникацията и проверете историята независимо.
Не използвайте телефонния номер, линка или контакта, предоставени от обаждащия се.
Намерете официалния канал сами.
Само няколко минути проверка могат да бъдат разликата между успешно предотвратена измама и загуба на сериозна сума.
