Известният ортопед д-р Христо Мазнейков предизвика сериозна дискусия с публикация във Facebook, посветена на Георги Аспарухов – Гунди и начина, по който животът му е представен във филма „Гунди – Легенда за любовта“.
Лекарят разказва за свой пациент, когото определя като последния шеф на Държавна сигурност . По думите му именно този човек му споделил версия за отношенията на легендарния футболист с тогавашните структури на МВР и ДС.
Важно е да се уточни, че разказът на д-р Мазнейков представлява негово свидетелство за разговор с трето лице.
Разговорът започнал покрай филма за Гунди
По думите на д-р Мазнейков неговият пациент дошъл за преглед и го попитал дали е гледал филма за Георги Аспарухов.
„Идва за преглед много изискан достолепен господин, който ме попита дали ми е харесал филма за Гунди. Каза ми, че съм оперирал цялото му семейство и сега трябва да оперирам и него“, разказва лекарят.
Мазнейков му отговорил, че макар да е привърженик на ЦСКА, винаги е изпитвал огромно уважение към Гунди и дори държи негов портрет в кабинета си.
Филмът обаче възприемал по-скоро като художествена интерпретация.
„Аз съм последният шеф на ДС“
Според разказа на ортопеда тогава пациентът му се представил като последния ръководител на Държавна сигурност и направил категорично твърдение за Аспарухов.
„Вижте, д-р Мазнейков, аз съм последният шеф на ДС. На нас ни беше забранено да вербуваме хора от ДС, а Гунди беше майор от ДС, жена му също беше служител на ДС“, предава думите му лекарят.
Тук е важно разграничението между служител на Министерството на вътрешните работи и конкретно принадлежност към Държавна сигурност.
Съвременен официален бюлетин от 1971 г., цитиран от БТА, действително определя Георги Аспарухов и Никола Котков като „служители на Министерството на вътрешните работи“ и посочва звание „майор“. Това обаче само по себе си не доказва, че Аспарухов е бил оперативен служител или сътрудник на ДС.
Има ли архивно доказателство за принадлежност към ДС?
Проверка в публично достъпните резултати на Комисията по досиетата не показа решение, с което принадлежността на самия Георги Аспарухов към ДС да е официално установена.
Любопитното е, че само ден по-рано – на 23 септември 2026 г. – Комисията е публикувала решение за проверка на лица от ръководството на сдружение „Георги Аспарухов-Гунди-2000“. Това решение се отнася до хората в самото сдружение, а не до легендарния футболист.
Мазнейков поставя под съмнение и историята с „Милан“
В публикацията си лекарят оспорва и един от сюжетите, свързани с евентуален трансфер на Аспарухов в италианския „Милан“.
По неговия разказ той попитал пациента си как е било възможно Гунди да води свободно разговори с представители на италианския клуб по време на пътуване на „Левски“.
Отговорът, който Мазнейков предава, е:
„Невъзможно. Винаги с отбора имаше по 1 или 2 служители на ДС и никой не можеше да мръдне без разрешение.“
Исторически източници действително сочат, че Аспарухов е бил желан от големи европейски клубове, включително „Милан“, но тогавашният режим не е позволявал свободен трансфер на български футболист в Западна Европа. Официалният сайт на „Ботев“ Пловдив също отбелязва, че режимът не му е разрешил преминаване в европейски клуб.
Това обаче не доказва конкретно какви разговори са водени или не са водени при дадено пътуване.
Твърдение и за личния живот на Аспарухов
Най-спорната част от публикацията на д-р Мазнейков засяга личния живот на футболиста.
Той твърди, че Гунди не живеел със съпругата си, а с известна телевизионна говорителка, и използва това като аргумент срещу романтичния образ във филма.
За това твърдение обаче в предоставената информация няма посочени документи, архиви или независимо потвърдени свидетелства.
„Филмът го приемам като художествена измислица“
Мазнейков не крие, че гледа критично на филма.
Той подчертава, че уважава Гунди като футболист, но не приема всички сюжетни линии като документална реконструкция.
„Филма приемам като художествена измислица“, пише лекарят.
Безспорното остава футболното величие на Гунди
Въпреки острата критика Мазнейков признава големината на Георги Аспарухов като футболист.
Тук фактите са добре документирани.
През 1965 г. Гунди се нарежда на осмо място в анкетата за „Златната топка“, което по онова време е изключително силно постижение за български футболист.
По-точно е да се каже, че през 1965 г. той дели местата 8–10 с Валерий Воронин и Сандро Мацола.
Мазнейков споменава и Петър Жеков, който по-късно достига девето място в същата класация.
Къде свършват фактите и започват спомените
Публикацията на д-р Мазнейков е интересна именно защото показва как около фигура като Гунди и десетилетия след смъртта му продължават да съществуват различни версии, лични спомени и интерпретации.
Някои детайли могат да бъдат сверени с архивни източници – като званието му, връзката с МВР и високото класиране за „Златната топка“.
Други – като конкретна принадлежност към ДС, предполагаеми тайни отношения или точния характер на разговорите с „Милан“ – към момента не могат да бъдат представени като безспорно доказани само въз основа на този разказ.
