От изоставено дете до силна майка: Християна разказа за тежките изпитания в „Ничия земя“

Изоставена от биологичните си родители едва на 20 дни, тя прекарва първите години от живота си в дом за деца, където, по собствените ѝ думи, преживява самота, страх и насилие. По-късно намира семейство, което ѝ дава обич и сигурност, но животът отново я изправя пред тежки изпитания.

Днес Християна е майка на малкия Боян и продължава борбата си с няколко сериозни заболявания. Историята ѝ беше разказана лично от нея пред водещата Даниела Тренчева.

Детство без прегръдки и усещане за принадлежност

Християна разказва, че е изоставена от биологичните си родители, когато е била едва на 20 дни. Първите ѝ спомени са от времето, прекарано в дома за деца във Видин.

Тя си спомня за чувството на изолация и за трудностите, които е изпитвала още като малко момиче. До четиригодишна възраст не можела да ходи самостоятелно и се придвижвала по дупе. Докато другите деца играели заедно, тя често оставала сама.

По думите ѝ в дома е преживявала наказания, побои и продължително затваряне в тъмни помещения. Споделя, че се стараела да бъде послушна, защото се страхувала от викове и наказания.

Единствената служителка, която се отнасяла с внимание и доброта към нея, била медицинска сестра. Именно тя се надявала, че момичето ще намери семейство.

Особено болезнени за Християна били моментите в детската градина, когато виждала как родителите идват да приберат другите деца, прегръщат ги и ги питат как е минал денят им.

„Всички деца в дома имахме една мечта – да имаме майка и татко, да имаме семейство“, споделя тя.

Една прегръдка променя живота ѝ

Надеждата се появява, когато Християна е на пет години и среща жената, която по-късно става нейна осиновителка.

Още при първата им среща бъдещата ѝ майка я попитала как е и я прегърнала. За малкото момиче този жест означавал много. Християна усетила, че пред нея стои човек, на когото може да се довери, и я нарекла „мамо“.

През 2009 г. новото ѝ семейство я взема от дома. Тя си спомня, че оставила играчките си там, но отказала да се върне за тях.

Когато осиновителката ѝ предложила да отидат отново, Християна отговорила, че никога повече не иска да се връща на това място.

Новият дом ѝ предлага нещо, което дотогава почти не познавала – собствена стая, играчки, грижа и обич. Въпреки това страхът не изчезва веднага. Дълго време тя се притеснявала, че може да бъде върната обратно, а затворените врати ѝ напомняли за преживяното в институцията.

Осиновителите ѝ постепенно ѝ помогнали да изгради доверие и усещане за сигурност. Майка ѝ е психолог, а баща ѝ – нефролог.

Тежко предателство в тийнейджърските години

Последствията от преживяното в детството продължили да влияят върху отношенията на Християна с хората. Тя признава, че понякога е търсела близост и доверие именно при хора, които са можели да я наранят.

Когато била на 12 години, възрастен човек, когото възприемала като родителска фигура, се възползвал от доверието ѝ и я подложил на сексуално насилие. Християна разбрала какво се е случило и споделила с осиновителите си година по-късно.

Те реагирали незабавно, намесила се и полицията, а контактът с този човек бил прекратен. По това време момичето отказало да бъде водено дело, но днес съжалява за решението си.

Това преживяване оставило дълбока следа в живота ѝ, но тя успяла да продължи напред с подкрепата на семейството си.

Мечтата да стане майка се сбъдва, но идват нови изпитания

Години по-късно Християна среща мъж, с когото решава да създаде семейство. Двамата се сгодяват и тя забременява. За младата жена това е сбъдване на една от най-големите ѝ мечти – да има свое дете и да му даде любовта, която самата тя е търсила като малка.

Връзката обаче приключва малко преди да разбере за тежкото си здравословно състояние.

По време на бременността тя не подозирала за заболяванията си. Всичко се променило внезапно, когато получила силни болки и била откарана в болница от баща си.

След усложненията ражда сина си Боян, но бебето било в тежко състояние и майката успяла да го види отново едва след около месец.

По-късно Християна научила, че страда от няколко редки и сериозни заболявания.

Борбата с редките заболявания продължава

Сред диагнозите, за които разказва младата жена, са атипичен хемолитично-уремичен синдром, тромботична тромбоцитопенична пурпура и бъбречна недостатъчност.

Лечението ѝ включва силна медикаментозна терапия, която е довела и до сериозни странични ефекти, включително загуба на коса и окосмяване.

Въпреки това Християна споделя, че бъбречната ѝ функция се е подобрила. Здравословното ѝ състояние обаче остава сложно, а заради отслабената имунна система тя продължава да постъпва в болница за лечение на инфекции и вирусни заболявания.

Подкрепата на осиновителите ѝ остава изключително важна в тази битка. Те ѝ помагат както с лечението, така и в грижите за малкия Боян.

Биологичната ѝ майка отказва контакт

В предаването Християна разказва и за опита си да открие биологичните си родители. Успява да установи кои са те, а по-късно намира майка си и чрез социалните мрежи.

Двете провеждат кратък телефонен разговор, продължил около десет минути. Биологичната ѝ майка заявила, че не желае да я търси и да поддържа контакт с нея, след което прекратила комуникацията.

Така Християна отново се сблъсква с отхвърляне, но вече има своето семейство – хората, които са я приели, обичали и подкрепяли през годините.

Най-голямата ѝ мечта е Боян да има щастливо детство

Днес малкият Боян е най-голямата радост на Християна. Тя го описва като здраво, любознателно, усмихнато и палаво дете.

Младата майка иска да му даде спокойствието и сигурността, които самата тя не е имала в първите години от живота си. Надява се синът ѝ никога да не премине през подобни изпитания.

Въпреки преживяното Християна казва, че продължава да вярва в доброто у хората.

Историята ѝ в „Ничия земя“ е разказ за тежки травми и продължителна борба, но и за силата на човешката обич. Защото понякога семейството не е това, в което си роден, а това, което те приема, остава до теб и ти помага да продължиш напред.