Паула Виджил е майка, посветила живота си на грижите за тежко болната си дъщеря, вярвайки, че прави всичко, за да я защити и да ѝ осигури възможно най-добрия живот. В крайна сметка обаче тя открила болезнената истина - мъжът, на когото е имала безрезервно доверие в продължение на години, всъщност е малтретирал детето ѝ.
Нейната решителност да се бори за справедливост доведе до приемането на нов закон във федералния щат Юта, известен като „ Законът на Ашлин “. Този закон предписва задължителни присъди лишаване от свобода за сексуални хищници, които малтретират особено уязвими хора, включително възрастни с увреждания.
Паула сподели своята шокираща, но смела житейска история в интервю за британския вестник „Дейли Мейл“. По-долу ви предоставяме нейното признание изцяло.
Снимка: Printscreen Facebook/ Законът на Ашлин
„Държейки в ръка голям флакон с кръв, медицинската сестра се приближи до леглото на дъщеря ми Ашлин.“
„Трябва да ѝ вземем още кръв“, каза тя.
Това беше вече седмият път за този ден. Ашлин беше само на три годинки и плачеше всеки път. И за мен не беше по-лесно.
„Този път ще изляза навън“, казах аз, опитвайки се да се овладея, докато малкото ми момиченце викаше майка си.
Бях само на 18 години, когато родих Ашлин. Баща ѝ не беше в живота ѝ и аз я отгледах сама. Ситуацията стана още по-трудна, когато Ашлин беше на 18 месеца и започна да се държи различно. Тя спря да осъществява зрителен контакт, започна да скръства ръце и да се люлее напред-назад. Докато други деца на нейната възраст ходеха и говореха, Ашлин бързо регресираше в тези области.
Снимка: Printscreen Facebook/ Законът на Ашлин
Разбира се, заведох я на различни лекари, но никой не можа да определи точно какво не е наред. Най-многото, което можеха да кажат, беше, че вероятно е генетично заболяване. Детето ми беше постоянно в болници, подлагано на множество изследвания, постоянно дупчено и преглеждано. Понякога беше разстроена, но след всяка процедура ми се усмихваше. Тя вече не можеше да каже „мамо“, което ми разби сърцето. Накрая, когато бе на шест години, ѝ бе поставена диагноза синдром на Рет, прогресивно генетично неврологично разстройство.
„Физически и психически тя винаги ще остане на нивото на бебе и вероятно няма да доживее до 11-ия си рожден ден“, каза ми лекарят.
Бях съкрушена. Скоро след това Ашлин спря да расте. Няколко години по-късно тя започна да получава до 18 епилептични припадъка на ден. Да гледам как малкото ѝ телце се тресе в конвулсии беше страшно и ужасно. Въпреки всичко, Ашлин сияеше. Тя все още се усмихваше и кикотеше, дори насън.
Снимка: Printscreen Facebook/ Законът на Ашлин
В крайна сметка намерихме лекарство, което успя до голяма степен да контролира припадъците ѝ, което беше огромно облекчение. Но грижата за нея все още беше 24-часова работа. Беше забързан и самотен живот.
През 2015 г. получих съобщение във Facebook от Брайън Кенет Ърбан, бивш приятел от училище. Бях изненадана, защото не се разбирахме особено в училище. Въпреки това, той ме увери, че се е променил. Когато ме покани на кафе, аз се съгласих. Той видя публикациите ми за Ашлин и ми каза, че се възхищава как се грижа за нея.
„Удивително е какво правиш за нея“, каза ми той.
Започнахме да се срещаме и за първи път се почувствах обичана и подкрепяна. Той ми помагаше да водя Ашлин на прегледи, дори помогна финансово с лечението ѝ. В крайна сметка се оженихме.
Брайън беше моята подкрепа, когато атаките на Ашлин отново се засилиха. Тогава тя вече беше на 30 години - далеч надживяла прогнозата на лекарите - но аз бях също толкова притеснена, колкото и в първия ден. Заведох я на невролог и лекарят предложи да опитаме да запишем гърча на видео, за да може по-добре да разбере какво се случва. Заедно с Брайън поставихме две охранителни камери над леглото на Ашлин. В продължение на няколко седмици редовно преглеждах записите, чакайки да запиша атака.
Снимка: Printscreen Facebook/ Законът на Ашлин
Ужасният запис
Един ден заведох майка ми на театър за рождения ѝ ден и Брайън се съгласи да остане с Ашлин. На следващата сутрин, след разходката си, си направих чай и седнах да проверя кадрите от предната вечер. Отворих приложението и започнах да превъртам назад. И тогава видях нещо, което накара кръвта във вените ми да замръзне. Едва не паднах на колене.
Във видеото Брайън малтретираше сексуално Ашлин в леглото ѝ. Моето горкичко, безпомощно детенце стоеше свито пред мъж, който твърдеше, че ни обича и се грижи за нас. Дъщеря ми беше с размерите на осемгодишно дете и имаше умствените способности на дете. Сълзи се стичаха по бузите ми. Започнах да хипервентилирам.
В този момент чух стъпките на Брайън по стълбите. Замръзнах. Исках да грабна Ашлин и да избягам, но бях ужасена и не можех да мисля ясно. Живеехме с чудовище. Как не бях разбрала това? Колко пъти се е случвало това? В Главата ми беше хаос. Брайън влезе в кухнята и ме погледна въпросително. Беше ясно, че съм разстроена.
„Какво не е наред?“ — попита той притеснено.
Измислих си някакво извинение, че трябва да отида до гаража, и след това се обадих в местното полицейско управление. Страхувах се от Брайън, затова се уговорих да се срещна с полицията на паркинга на хотела, недалеч от апартамента ни. Когато пристигнаха, им показах видеото. Те не можеха да повярват.
„За 20 години работа това е най-кошмарното, което съм виждал“, каза единият полицай през сълзи.
Върнахме се у дома, където Брайън беше незабавно арестуван. Докато го извеждаха, той се опита да ми каже нещо.
„Не я гледай. Не ѝ казвай нищо“, извика полицаят.
Всичко останало си спомням през мъгла. Ашлин трябваше да бъде прегледана в болница. Служителите, които трябваше да гледат цялото видео, което аз не можах, ми казаха, че Брайън е бил видян да си играе с камерите. Очевидно е смятал, че ги е спрял, поради което се е опитал да извърши атаката, без никой да разбере.
„Законът на Ашлин“
През януари 2024 г. Брайън се призна за виновен по две обвинения в изнасилване и три обвинения в принудително сексуално насилие. Прокурорът ми каза, че въпреки увреждането си, Ашлин е пълнолетна от законна гледна точка, така че няма задължителна минимална присъда. Брайън беше осъден на от пет години до доживотен затвор за изнасилването и на от една до 15 години за всяко обвинение в блудство.
Свързах се с местен адвокат. Той ми помогна да изготвя нов закон, който ще въведе задължителни присъди лишаване от свобода за малтретиране на хора с увреждания или други особено уязвими групи.
През март тази година губернаторът на Юта подписа „Закона на Ашлин“ в чест на дъщеря ми. Съгласно този закон, хищниците, които малтретират деца или възрастни с увреждания, са изправени пред минимална присъда от десет години до доживотен затвор.
За съжаление, именно по това време Ашлин почина в съня си. Бях съкрушена, с чувството, че не съм успяла да я защитя от злината. Само се надявам, че най-накрая е намерила покой сега...
