Публичният образ на Иво Калушев през последните дни се оформя около едно определение – че е бил добър човек. Така го представят негови познати и хора от близкото му обкръжение, въпреки че в кемпера му бяха открити телата на самия Калушев, 15-годишния Алекс и 22-годишния Николай.
Съществува обаче публично достояние, което рязко се разминава с този образ.
„Не можеш да наречеш себе си миролюбив, ако не си способен на истинска жестокост. Ако не си способен на жестокост, не си миролюбив, ти си просто безобиден. Важна разлика.“
Снимка: БЛИЦ
Тези думи не са откъс от литературно произведение, а ясно заявена лична позиция. В тях жестокостта е представена като вътрешна необходимост и критерий за морална стойност. Подобен възглед допуска насилието като възможна добродетел и днес мнозина го възприемат като зловещ предвестник на случилата се трагедия.
Смисълът, който Калушев е вложил в написаното, може да бъде тълкуван по различни начини. Неоспорим остава обаче фактът, че той сам е избрал да публикува тези думи в личния си профил, съзнавайки, че те ще останат публични.
На този фон възторжените оценки за неговата доброта звучат непълно и противоречиво. Защото разбиране за добротата, което допуска жестокостта като измерител на сила, трудно може да бъде възприето като безобидно.
Контекстът на последвалите събития допълнително засилва този контраст.
