Неговата мания по гробищата и погребалните обичаи се е приписвала на научно любопитство, а претрупаният му апартамент е бил пълен с неща, които изглеждали като антични кукли. Когато истината е била разкрита, тя шокирала обществеността.
Зад рушащата се фасада на стара къща в руския град Нижни Новгород, тихо се разигравал ужас, отвъд всички представи - скрит пред очите на всички.
За съседите си Анатолий Москвин бил просто блестящ, но затворен академик, лингвист, който говорел свободно повече от дузина езика, и експерт по местните погребални ритуали .
В къщата си той имаше редици от разлагащи се деца, подредени като гротескни кукли.Снимка: Printscreen
Но тези „кукли“ не бяха направени от порцелан - те бяха консервираните трупове на момичета, които той бе изровил от гробовете им.
В продължение на близо десетилетие Москвин посещавал гробища под прикритието на нощта, избирал гробовете на млади момичета и ги разкопавал. Вкъщи той внимателно зашивал телата им със смес от сол и сода бикарбонат, след което пълнел кухите им тела с парцали, за да им придаде форма. Обличал ги в рокли с волани, чорапи и перуки, дори вмъквал музикални кутии в торсовете им и слагал копчета или стъклени очи в очните им кухини, за да симулира живота.
Той ги настанявал на столове, на легла или около маси – понякога гледали анимационни филми, понякога се сгушвали, сякаш спели. За Москвин те не били трупове, а другари. Той празнувал рождените им дни, разговарял с тях ежедневно и вярвал, в състояние на дълбока заблуда, че ги спасява от студената тишина на смъртта.
Той бил обявен за психично неадекватен и настанен в психиатрична клиника. Снимка: Printscreen
Истината излезе наяве през 2011 г., когато възрастните му родители се върнаха от почивка и откриха мрачната картина в дома му. Извикана е полиция, а кадрите от апартамента по-късно ще изумят света – редици от разложени деца, подредени като гротескни кукли. Москвин, не изпитващ и капчица разкаяние, твърди, че момичетата са го молили да ги спаси.
Обявен за психично неадекватен, за да бъде съден, той е настанен в психиатрично заведение, неговият случай е смразяващо напомняне за това как лудостта понякога може да носи маската на интелекта.
