За много градинари идеята да засадят картофи в средата на август звучи необичайно. Оказва се обаче, че при подходящ климат, достатъчно ранни сортове и добра грижа късното лятно засаждане може да даде втора реколта през есента.
Подобна практика се използва от години от любители градинари, които твърдят, че засаждат картофите около средата на август и ги прибират в края на октомври.
И в България съществува практика за лятно засаждане на картофи като втора култура след ранно освободени площи.
Снимка: pixabay
Но има едно важно условие – сортът трябва да бъде много ранен или ранен, а периодът до първите сериозни студове да е достатъчно дълъг.
Картофи през август – възможно ли е наистина?
Да, но не навсякъде и не при всякакви условия.
При второ засаждане основната цел е растенията да успеят да образуват използваеми клубени преди температурите да паднат прекалено много.
Затова най-подходящи са:
- много ранни и ранни сортове;
- предварително покълнал посадъчен материал;
- слънчево място;
- рохкава и добре дренирана почва;
- редовно поливане при сухо време;
- район с достатъчно дълга и сравнително мека есен.
Предварителното покълване може да ускори поникването и началното развитие и да съкрати част от времето до образуването на клубени.
Това е особено важно при засаждане през август, когато всяка седмица до есенното застудяване има значение.
Старият трик: картофите се засаждат след лука
В оригиналния градинарски опит картофите се поставят на мястото на вече прибрания лук.
Снимка: pixabay
Така една и съща леха се използва два пъти в рамките на сезона.
След прибирането на лука почвата се почиства, разрохква и при необходимост се обогатява с добре угнил компост.
След това предварително покълналите картофи могат да се засадят на редове по традиционния начин.
При ранните сортове обичайно се използват по-малки разстояния между растенията, като агрономическите препоръки дават приблизително 20 см между тях и около 60–75 см между редовете.
Най-важното е да изберете бърз сорт
Според словашките градинари ключът към есенната реколта е сортът.
Те препоръчват например Adora, който се отглежда като много ранен картоф.
В оригиналната практика се твърди, че след около 60 дни вече може да започне прибирането на клубените.
Тук обаче трябва да има едно уточнение: „60 дни“ не е универсално правило за всички картофи и при всички климатични условия.
Дори ранните картофи често имат нужда от приблизително 10–12 седмици, а по-хладното време и намаляващата есенна светлина могат да забавят развитието. Затова при късно засаждане е по-разумно да се следи зрелостта на растенията, а не просто календарът.
Не чакайте задължително картофите да цъфнат
Една особеност може да обърка начинаещите градинари – някои сортове не образуват много цветове или могат изобщо да не цъфнат видимо.
Това не означава непременно, че под земята не се образуват грудки.
Снимка: pixabay
По-надежден ориентир за наближаващата реколта е постепенното пожълтяване и изсъхване на надземната част.
При късна есенна реколта може да се извадят и по-млади картофи преди пълното им физиологично узряване, особено ако се очаква застудяване.
Има и още по-лесен начин – картофи в слама
Картофите не е задължително да бъдат засаждани по класическия начин в бразди.
Един от популярните алтернативни методи е отглеждането им под дебел слой слама.
Снимка: pixabay
Технологията действително се използва и има едно голямо практическо предимство – реколтата може да се прибере много по-лесно, защото клубените не се налага да бъдат изкопавани от твърда почва.
Университетът на Мериленд например описва метод, при който картофите се поставят върху подготвена влажна почва и се покриват със слой чиста слама.
И български градинарски източници препоръчват подобна практика – клубените се поставят върху почвата и се покриват със слама, като според една от технологиите слой от около 20–30 см е достатъчен за началото.
Как да засадите картофи в слама?
Първо подгответе мястото и премахнете плевелите.
Почвата е добре леко да се разрохка и при нужда да се добави компост.
След това поставете покълналите клубени върху повърхността на подходящо разстояние.
Покрийте ги със слама.
Снимка: pixabay
Когато растенията започнат да пробиват слоя, може постепенно да се добавя още материал, така че образуващите се клубени винаги да остават защитени от светлината.
Снимка: pixabay
Това е важно, защото картофите, изложени на слънце, позеленяват и натрупват повече гликоалкалоиди, поради което не трябва да се консумират.
А може ли вместо слама да използваме окосена трева?
Оригиналната практика предлага смес от слама, сено и окосена трева.
Тук е добре да бъдем по-внимателни.
Прясната окосена трева не бива да се натрупва наведнъж в много дебел и плътен слой, защото може да се слепи, да започне интензивно разлагане, да загрее и да задържа прекалено много влага.
По-безопасно е да се използва леко подвехнала трева на по-тънки пластове или тя да се смеси с по-сух материал като слама.
Чистата слама е по-предвидим избор, а специалистите препоръчват да се използва именно слама, а не сено, тъй като сеното често съдържа семена и може да внесе плевели в лехата.
Поливането е особено важно при августовското засаждане
И тук се крие една от основните разлики спрямо пролетните картофи.
През август почвата често е суха и силно нагрята, а младите растения имат нужда от достатъчно вода.
Снимка: pixabay
Ранните картофи са сравнително взискателни към почвената влажност, като най-интензивното образуване и нарастване на клубените изисква равномерно снабдяване с вода.
Затова след засаждането почвата трябва да се полее добре.
Сламеният мулч има предимството да намалява изпарението и да поддържа по-равномерна температура около корените.
Но това не означава, че картофите могат да бъдат оставени напълно без грижи.
При продължително сухо време ще трябва да се поливат.
Наистина ли няма да има колорадски бръмбар?
В оригиналния разказ се твърди, че късното засаждане почти премахва проблема с колорадския бръмбар.
Възможно е при някои места и години натискът от вредителя действително да бъде по-нисък в края на сезона.
Но не може да се гарантира, че колорадски бръмбар няма да се появи.
Снимка: pixabay
Същото важи и за картофената мана и останалите заболявания.
Затова растенията трябва периодично да се наблюдават, независимо кога са засадени.
Кога се прибират картофите?
При засаждане около средата на август ранните сортове могат да дадат използваема есенна реколта през октомври, ако времето остане достатъчно топло.
Не разчитайте обаче сляпо на правилото „точно 60 дни“.
Погледнете растенията.
Когато листата и стъблата започнат естествено да пожълтяват и изсъхват, може внимателно да проверите размера на клубените.
Ако се задават ранни слани, е по-разумно да приберете картофите по-рано, дори да са по-дребни.
Снимка: pixabay
Може ли този трик да работи и в България?
Да, лятното засаждане за втора реколта е възможно и у нас, но резултатът зависи много от района.
В по-топлите части на страната и при продължителна мека есен шансът е по-голям. В по-високите и студени райони средата на август вече може да се окаже прекалено късно, особено ако първите слани идват рано.
Има значение и конкретната година.
Ако август е екстремно горещ и сух, растенията могат да страдат в началото. Ако есента застудее рано, клубените няма да имат достатъчно време да наедреят.
Затова най-разумната стратегия е да се избере много ранен сорт, здрав сертифициран посадъчен материал и предварително покълнали клубени, като се следи местната прогноза за първите есенни студове.
Така вместо да чакате следващата пролет, една свободна леха след лука може действително да ви даде още една малка, но много приятна картофена реколта преди зимата.
