Една детска играчка, останала неподарена, се превърна в болезнен спомен за семейството на 31-годишния Иван Колев , загинал при тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ . Вечерта преди трагедията младият баща обещал да даде на малкия си син Никола подарък на следващия ден.
Трагедията на АМ „Тракия“ край пътен възел „Зимница“ остави след себе си десетки разбити семейства и истории, които трудно могат да бъдат разказани без сълзи.
Една от тях е историята на Иван Колев – млад мъж, съпруг и баща на момченце на около една година.
Той е сред загиналите при тежките верижни сблъсъци на 10 ноември 2026 година.
След смъртта му съпругата му Веселина реши да сподели в социалните мрежи как са преминали последните часове от съвместния им живот.
Разказът ѝ не е изпълнен с големи думи. В него има обикновени семейни моменти – игра с детето, разговори, смях и планове за следващия ден.
И едно обещание, което съдбата не позволява да бъде изпълнено.
„Моята ще му я дам утре“ – последните думи за подаръка на малкия Никола
Понеделник, 9 ноември, започнал като обикновен ден за семейството.
Иван често се прибирал късно от работа, но тази вечер успял да се върне по-рано.
Двамата с Веселина били купили играчки за малкия си син Никола.
Решили да отворят само единия подарък.
Другия Иван оставил за следващия ден.
„Често се прибираше късно от работа. В понеделник се прибра рано. И двамата бяхме купили играчки за Никола. Отворихме само моята. Иван каза: „Моята ще му я дам утре“. Утре така и не дойде“, спомня си Веселина.
Тези няколко думи се превръщат в най-болезнената част от нейния разказ.
Никой в семейството не подозирал, че това ще бъде последната им вечер заедно.
Двамата разговаряли, смели се и обсъждали различни неща от ежедневието.
Накрая Иван решил, че е време да си легнат, защото на сутринта отново трябвало да става рано за работа.
„Говорихме за много неща, смяхме се. Накрая той ми каза: „Хайде да лягаме вече, че утре пак няма да мога да стана за работа“, разказва младата жена.
Това се оказали последните спокойни часове от семейния им живот.
Сутринта на трагедията: Едно известие от BG-Alert и телефон, на който никой не отговаря
Във вторник, 10 ноември, Веселина се събудила и започнала деня си по обичайния начин.
Грижела се за малкия Никола – обличала го, хранела го и се занимавала с ежедневните домашни задължения.
Първоначално дори не погледнала телефона си.
Всичко се променило, когато детето започнало да си играе с устройството и тя забелязала известие от системата BG-Alert.
Тогава разбрала, че на автомагистрала „Тракия“ е станал тежък инцидент.
Незабавно се опитала да се свърже със съпруга си.
„Започна като всеки друг ден. Обличам, храня Никола. Не си бях поглеждала телефона до момента, в който Никола не започна да си играе с него. Видях известието от BG-Alert. Звъннах веднъж – не вдигна. Звъннах втори път – не вдигна“, разказва Веселина.
Първоначално се опитала да не мисли най-лошото.
Иван често не успявал да отговори веднага, когато бил на работа.
Затова решила да му напише съобщение.
Но отговор не последвмал.
„Реших да му пиша, тъй като често се случваше да не ми вдига веднага, когато е на работа. Не отговори. 10 минути по-късно научих новината, която срина света ми“, споделя тя.
Така само за няколко минути животът на младата майка се променил завинаги.
„Не отлагайте нищо за утре“ – посланието на една почернена съпруга
Веселина признава, че не споделя тези болезнени спомени, за да предизвика съжаление.
Тя иска историята на семейството ѝ да накара хората да се замислят колко лесно приемаме близките си за даденост.
Колко често отлагаме разговор, прегръдка, среща или малка радост за следващия ден.
И колко рядко си даваме сметка, че този следващ ден не е гарантиран.
„Животът е кратък. Доказвал ми го е неведнъж. Не отлагайте нищо за утре. Радвайте се на съпруг, съпруга, деца, близки и приятели. Живейте всеки ден. Никой от нас не знае какво ще се случи утре“, призовава Веселина.
Думите ѝ звучат още по-силно на фона на детската играчка, която Иван така и не успял да подари на сина си.
Малкият Никола остава без баща на възраст, на която едва започва да опознава света.
А за неговата майка спомените от последната вечер със съпруга ѝ ще останат завинаги свързани с едно обикновено обещание.
Лекарка се оказала сред първите спасители на мястото на катастрофата
Сред многото разтърсващи истории от трагедията е и тази на ортопеда д-р Светла Жекова.
В сутринта на тежките катастрофи тя пътувала от Ямбол към работното си място в Бургас.
Случайно забавяне у дома я накарало да тръгне по-късно от обикновено.
Именно това обстоятелство вероятно я предпазило от попадане сред автомобилите, участвали в сблъсъците.
Когато стигнала до района на произшествието, видяла хора, които бягали в гъстата мъгла край мантинелите и осветявали пътя с фенерчета.
Около тях имало множество повредени автомобили.
Д-р Жекова спряла и предложила помощта си на пожарникарите, които вече работели на мястото.
„Казах на пожарникаря: „Здравейте, аз съм ортопед. Бих искала да помогна, ако мога, защото виждам, че все още няма линейки“. И той веднага ме взе: „Да, благодаря, ще имаме нужда от помощ“. Качи ме на пикапа и навлязохме вече в катастрофата“, спомня си тя пред БНТ.
„Никой не е подготвен да види мащаба на това, което видяхме“
Д-р Светла Жекова има около 15 години медицински опит и е свикнала да се сблъсква с тежки травми и критични ситуации.
Но по думите ѝ гледката на магистралата надхвърляла всичко, което е виждала дотогава.
Сред пострадалите имало хора в шок, които не можели да обяснят какво се е случило.
Други били заклещени в смачканите автомобили и се нуждаели от спешна помощ.
„Ние бяхме първите спасителни екипи там. Имаше трупове по колите. Някои бяха изпадали на земята. Имаше стенещи хора, смачкани в колите... Имаше пострадали, които бяха в шок, в стресова ситуация, не знаеха къде се намират“, разказва лекарката.
Тя признава, че въпреки дългогодишната си практика не е била подготвена за мащаба на трагедията.
„Аз съм свикнала с картината на тежко пострадали хора, дори на смърт. Но никой не е подготвен да види мащаба на това, което видяхме“, споделя д-р Жекова.
Най-трудното за нея било усещането, че толкова много хора се нуждаят от помощ едновременно, а възможностите на спасителите са ограничени.
86 превозни средства попаднаха във верижните катастрофи
Двата тежки сблъсъка станаха около 7 часа сутринта на 10 ноември в района на пътен възел „Зимница“ на АМ „Тракия“.
По съобщените данни общо 86 превозни средства са били въвлечени в произшествията в двете посоки на автомагистралата.
Сред основните обстоятелства, които разследващите проверяват, са гъстата мъгла, ограничената видимост и действията на водачите.
Близо 50 души са пострадали, а част от ранените са били настанени в болници в Сливен, Ямбол и Бургас.
Разследването на трагедията се води от екип на Националната следствена служба с участието на следователи и криминалисти.
Предстои да бъдат установени точната последователност на ударите и причините за произшествията.
Трагедията взе 13 жертви
В първоначалните съобщения броят на загиналите беше 11.
Впоследствие още двама тежко пострадали починаха от травмите си.
На 14 ноември беше съобщено за смъртта на 42-годишен мъж от Елхово, лекуван в болница „Дева Мария“ в Бургас.
Така общият брой на жертвите достигна 13 души.
Сред тях е и 31-годишният Иван Колев, чиято история докосна хиляди хора.
За близките на загиналите трагедията няма да приключи с последните новини, експертизи или съдебни решения.
Те ще продължат да живеят с липсата на хората, които са обичали.
Една неподарена играчка и урок, който никой не иска да научи по този начин
Разказът на Веселина Атанасова е сред най-силните човешки истории след трагедията на автомагистрала „Тракия“.
Той напомня, че зад всяка статистика за загинали стоят имена, семейства, деца и прекъснати планове.
Иван Колев е бил само на 31 години.
Имал е семейство, малък син и съвсем обикновени мечти за бъдещето.
В последната вечер от живота си се прибрал по-рано, разговарял със съпругата си, смял се и обещал да зарадва детето си на следващия ден.
Но следващият ден не му дал тази възможност.
„Моята ще му я дам утре“ – тези думи остават последният болезнен спомен за един баща, който никога повече няма да се прибере у дома.
А посланието на съпругата му е простичко, но важно:
Не отлагайте любовта, вниманието и времето с близките си. Защото никой не знае колко утрешни дни му остават.
