Гърция няма намерение да се отказва от претенциите си за още църковни реликви , намиращи се в България. Само месец и половина след историческото споразумение, с което тленните останки, приписвани на цар Самуил , бяха предадени на българската държава, Атина обяви, че ще продължи да настоява за връщането на допълнителни религиозни и културни ценности.
Позицията беше изразена от гръцкия заместник-министър на външните работи Александра Пападопулу в отговор на парламентарно питане от независимия депутат Николаос Вретос, съобщи БГНЕС.
Изявлението идва на фона на спорове около съдържанието на подписания между България и Гърция меморандум, правния статут на предадените артефакти и възможността да последват нови искания към София.
Атина е категорична: Връщането на 53 реликви не е краят
Александра Пападопулу подчерта, че въпросът за църковните ценности остава сред важните приоритети на гръцката дипломация.
По думите ѝ Министерството на външните работи ще продължи последователно да използва дипломатическите и институционалните механизми за уреждане на въпроса.
Заместник-министърът определи като значимо постижение връщането на първите 53 реликви, свързани с православни манастири в Северна Гърция.
Тя заяви, че този резултат е постигнат след десетилетия преговори и представлява начало на по-широк процес.
Според гръцката позиция става дума за ценности, изнесени от български военни части по време на Първата и Втората световна война.
Това е историческото основание, на което Атина изгражда исканията си, но въпросите за произхода, собствеността и правния статут на отделните предмети продължават да предизвикват разногласия.
Кои са манастирите, за чиито реликви настоява Гърция?
Основна част от гръцките искания са свързани с два известни православни манастира.
Първият е „Панагия Икосифиниса“, разположен в района на Драма, а вторият – манастирът „Свети Йоан Предтеча“ край Серес.
Тези религиозни средища притежават многовековна история и са съхранявали ценни ръкописи, богослужебни предмети и произведения на църковното изкуство.
Според Пападопулу гръцките власти многократно са поставяли въпроса за тяхното връщане в разговорите си с България.
Темата е обсъждана не само на експертно, но и на най-високо политическо равнище.
Гръцката страна разглежда постигнатото споразумение като резултат от продължителни дипломатически усилия и от подобряването на отношенията между двете съседни държави.
Какво договориха България и Гърция за останките на цар Самуил?
На 29 септември 2026 година министрите на културата на България и Гърция подписаха меморандум за взаимно предоставяне за съхранение на исторически реликви и културни ценности.
Споразумението предвиди България да получи тленните останки, приписвани на цар Самуил, открити от гръцкия археолог Николаос Муцопулос при разкопки на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.
На 3 октомври останките бяха официално предадени на българската държава и посрещнати в София с държавни и военни почести.
Впоследствие бяха положени в специален саркофаг в старинния храм „Света София“.
От своя страна България предостави на Гърция църковни ценности, съхранявани в Националния исторически музей.
Публично беше съобщено за 53 отделни предмета, отчетени под 48 инвентарни номера.
Още при подписването на меморандума беше обявено, че преговорите ще продължат и могат да обхванат други исторически ценности от взаимен интерес.
Именно тази възможност сега е в основата на новата позиция на Атина.
Гръцки депутат обвини правителството в тайна дипломация
Макар официалните представители на Гърция да определят споразумението като дипломатически успех, то предизвика критики и в самата страна.
Независимият депутат Николаос Вретос постави въпроси за прозрачността на преговорите и конкретните задължения, които произтичат от подписаните документи.
Той поиска правителството да разкрие съдържанието на меморандума и придружаващите го протоколи.
Сред основните въпроси на депутата са дали България е поела изрично задължение да върне допълнителни реликви, предвиден ли е срок за изпълнение и какво точно означава използваното определение „първа фаза“.
Вретос поиска също да бъдат представени документите, свързани с гръцките претенции към България.
Според него размяната не е само културен въпрос, а има и по-широко историческо и политическо значение.
Депутатът посочи, че съмнения относно споразумението са изразявани от представители на православната църква, научни организации и опозиционни политически сили.
Той обвини гръцкото правителство в недостатъчна прозрачност.
Защо и в България възникнаха въпроси около размяната?
Подписаният меморандум предизвика дискусии и сред българските учени и специалисти по културно наследство.
Част от тях настояха да бъде публикуван пълният списък на предоставените на Гърция предмети, както и основанията за включването им в споразумението.
Особено внимание привлече информацията, че документът съдържа клауза за конфиденциалност.
При проверка, публикувана от Factcheck.bg на 29 октомври, Националният исторически музей посочи именно тази клауза като причина да не предостави исканата информация.
Това постави допълнителни въпроси за публичността на договореностите и възможността експертната общност да се запознае с произхода и идентификацията на отделните ценности.
В същото време българските власти представиха връщането на останките на цар Самуил като историческо постижение, постигнато след десетилетия преговори.
Спорът придобива и международни измерения
В парламентарния дебат Николаос Вретос обърна внимание и на чувствителността на историческата памет, свързана с цар Самуил.
Той отбеляза, че наследството на средновековния владетел е предмет на исторически и политически спорове между България и Република Северна Македония.
Според депутата това обстоятелство придава на споразумението значение, което надхвърля обикновената размяна на музейни предмети.
Гръцкото правителство обаче подчертава положителния дипломатически ефект от постигнатото разбирателство.
Александра Пападопулу посочи, че двете държави си сътрудничат успешно в множество области и че въпросите на културното наследство могат да бъдат решавани чрез диалог.
Тя припомни посланието на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис по време на церемонията по предаването на историческите ценности – трудните страници от миналото да се превръщат в основа за бъдещо сътрудничество.
Гърция се позова на Ньойския договор от 1919 година
Особено важен момент в отговора на Пападопулу е правното основание, на което Атина смята, че може да претендира за още исторически ценности.
Гръцкият заместник-министър се позова на член 126 от Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 година.
Тази разпоредба предвижда България да издири и върне на Гърция, Румъния и тогавашната Сърбо-хърватско-словенска държава определени архиви, документи и предмети с археологическо, историческо или художествено значение, изнесени от техните територии по време на войната.
Според Пападопулу задължението има правно обвързващ характер, а предаването на първите ценности представлява важна стъпка към изпълнението му.
Тя изрази позицията, че с този акт България за първи път на практика е признала задължение за връщането на съответните предмети.
Това обаче е правната интерпретация, представена от гръцката страна.
Ще трябва ли България да предаде още ценности?
Засега не е обявен публично окончателен списък на допълнителните реликви, за които Гърция ще настоява, нито конкретен срок за евентуалното им предаване.
Ясно е обаче, че Атина възнамерява да продължи разговорите.
Гръцкото външно министерство разглежда досегашното споразумение като основа за нови преговори, а не като окончателно приключване на историческия спор.
От българска страна бъдещите решения ще трябва да бъдат съобразени както с международните ангажименти и двустранните договорености, така и с действащото законодателство за опазване на културното наследство.
След връщането на останките на цар Самуил през октомври 2026 година въпросът за църковните реликви отново излиза на преден план. Дали ще последва ново споразумение и какви точно ценности може да обхване то, предстои да стане ясно от бъдещите дипломатически разговори между София и Атина.
