На 82 години проф. Антоанета Момчилова доказа, че възрастта не е пречка за големите мечти.
С това тя постави нов личен връх в своя живот и кариера. Само преди дни проф. Момчилова се завърна в Русе, но вместо да си даде време за почивка след тежката експедиция, веднага се върна към работата си. Тя продължава да подготвя свои докторанти във филиала на Русенския университет в Силистра, където е хоноруван преподавател по теория и методика на физическата култура и спорт.
.jpg)
Снимка: Инстаграм, личен архив
Пътуването до Хималаите е било подарък от близките ѝ за предстоящия 83-и рожден ден, който семейството ще отбележи на 29 август. В приключението проф. Момчилова не е била сама – до нея са били дъщеря ѝ д-р Мария Хорозова и 29-годишният ѝ внук Николай Малчев.
Изпитание за духа и тялото
Проф. Момчилова не крие, че преходът е бил тежък и е изисквал не само физическа подготовка, но и огромна воля.
Снимка: Инстаграм, личен архив
„За мен тази експедиция се превърна в истинско изпитание на духа, на волята и на физическата ми издръжливост. Денивелацията с всеки изминал ден се увеличаваше, върви се по каменисти пътеки, по огромни морени, има много стръмни изкачвания и спускания, но всичко това ме потопи в магията на Хималаите“, разказа пред „Телеграф“ проф. Момчилова.
Групата от 16 българи потеглила от София на 10 май. След пристигането си в непалската столица Катманду участниците продължили със самолет към Пхакдинг, а след това стигнали до Намче Базар – селище, разположено на 3440 метра височина, с денивелация около 900 метра.
Снимка: Инстаграм, личен архив
Именно оттам започнал сериозният преход към базовия лагер на Еверест – мястото, откъдето алпинистите тръгват към най-високия връх на планетата.
„Нашият трекинг беше планиран до този лагер. Бих тръгнала и по-нагоре, ако имах специална подготовка и опит в алпийското изкачване, но аз разчитам само на моята издръжливост. Наистина редовно посещавам фитнес и поддържам формата си, но алпийското изкачване си има своите тънкости. Трябва да можеш да се движиш с котки, да имаш специално оборудване, което е страшно скъпо“, обясни проф. Момчилова.
Всяка крачка изисквала внимание
Въпреки че си купила подходящи обувки с дебел грайфер, проф. Момчилова трябвало да бъде изключително внимателна на всяка крачка. Каменистият терен крие риск от подхлъзване, а една травма би означавала край на експедицията и евакуация с хеликоптер.
Снимка: Инстаграм, личен архив
Другото сериозно изпитание било разреденият въздух.
„С всеки следващ трек въздухът се разрежда. Дишането става трудно, поемах си въздух през устата и въпреки това усещах недостига на кислород. Но бях си поставила задача да осъществя това уникално пътуване сред величествената природа на Хималаите. Тя ти дава сила да продължиш, колкото и да се чувстваш уморен. Вървяхме през красиви гори с рододендрони в розово и червено. Край нас минаваха много якове и мулета, които носеха продукти до хижичките нагоре, където се спира да се нощува. Тези места нямат никаква връзка с останалия свят, само по този начин може да се достави храна. Недостигът на въздух се компенсираше от спокойствието на природата и това смирение, което човек получава по време на пътя. Да не говорим за красивите хималайски върхове, които са като фон на тази картина“, разказва за преживяванията си русенката.
Без месо, без десерти и без плодове
Сред трудностите по време на прехода била и загубата на апетит. А при подобно натоварване липсата на храна бързо води до отпадналост и загуба на сили. Проф. Момчилова предварително знаела за този риск и още от Русе се подготвила с протеинови барчета.
По маршрута имало възможност да се яде месо, предлагано от шерпите, но участниците научили за случаи на хранителни отравяния. Причината е, че продуктите не се съхраняват в хладилник, а се пренасят с мулета в продължение на дни.
Снимка: Инстаграм, личен архив
„Въпреки че се губи апетит, трябва да се хапва. За да избегнем отравяне и да запазим здравето си, отказвахме месо. Човек може да умре от отравяне, ако не му се окаже веднага помощ. Консумирали сме предимно ориз, спагети, омлети със зеленчуци, варени яйца и пиехме много чай. Никакви десерти, никакви плодове и така в продължение на цели 10 дни“, обяснява проф. Момчилова.
Последният преход бил най-тежък
В края на експедицията групата нощувала само на 200–300 метра от базовия лагер Everest Base Camp. Разстоянието до финалната точка не било голямо, но преходът се оказал изключително труден заради ниското съдържание на кислород, което на тази височина е около 45–50 процента.
Всяка крачка изисквала огромно усилие. Но когато базовият лагер най-после се появил пред очите ѝ, умората отстъпила място на радостта.
„Но когато пред очите ми се появи базовият лагер на Еверест, всяка умора изведнъж изчезна. Изпитах огромно щастие и удовлетворение, че успях да преодолея този класически трек до базата. Доказах, че който желае нещо силно, го постига. Направихме си снимки, радвахме се, съпреживявахме заедно незабравимите моменти“, казва проф. Момчилова.
Тя изразява благодарност към организаторите на експедицията Ася и Преслав Конови, към водача Панайот Панайотов и към всички млади хора в групата, които през цялото време я подкрепяли.
От Хималаите директно на абитуриентски бал
Българската група потеглила обратно от Катманду на 24 май. Само ден по-късно проф. Момчилова вече била в Русе, където успяла да присъства на абитуриентския бал на своя внук. Той също е решил да поеме по спортния път и планира да кандидатства в Националната спортна академия.
Енергията на проф. Момчилова обаче не спира дотук. Очарователната дама, която вдъхновява със своята жизненост, тази година отново ще се включи в 700-километровото велопредизвикателство „Дунав ултра“ – маршрут от Видин до Дуранкулак.
Историята ѝ е ярко доказателство, че силният дух, постоянството и любовта към движението могат да отведат човек много по-далеч, отколкото самият той някога е предполагал.
