На 22 септември 2026 г. България отбелязва 118 години от провъзгласяването на своята Независимост – един от ключовите актове в новата българска история.
Историческото събитие се разиграва в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, избрана съвсем неслучайно. Храмът е тясно свързан със славата на Второто българско царство и така провъзгласяването на Независимостта получава силна историческа и символична връзка със средновековната българска държавност. След това актът е тържествено обявен и пред събралото се множество на Царевец.
Но зад тържествените церемонии стои напрегната политическа подготовка, дипломатически риск и дори известно колебание от страна на Фердинанд в последните часове.
Защо 22 септември 1908 г. променя България
След Руско-турската война от 1877–1878 г. България отново се появява на политическата карта на Европа, но решенията на Берлинския конгрес поставят Княжество България в положение на васална зависимост спрямо Османската империя.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. българската държава на практика придобива значителна самостоятелност, но международноправното ѝ положение продължава да бъде ограничено от Берлинския договор.
Именно Независимостта от 1908 г. премахва тази формална зависимост и променя международния статут на страната. България вече може да действа като суверенна държава, равнопоставена на останалите независими държави.
Историкът д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново, определя 22 септември като една от най-значимите дати в българската история и отбелязва, че години наред нейното значение е било подценявано.
България и преди 1908 г. вече действа като почти независима държава
Тук има важно уточнение.
Не би било точно да се твърди, че преди 1908 г. България изобщо няма собствена армия, монети или дипломатически контакти. На практика страната вече е изградила редица институции на самостоятелна държава и води все по-независима политика.
Проблемът е международноправният ѝ статут.
Както обяснява д-р Иван Църов, част от суверенитета на България фактически е придобита още преди официалното провъзгласяване на Независимостта. Страната вече има свои представители зад граница, сече собствени монети и предприема самостоятелни външнополитически действия, но формално продължава да бъде васално княжество на султана.
Затова 22 септември не създава българската държава от нулата. Той превръща вече постигнатата на практика самостоятелност в официално заявен пълен държавен суверенитет.
Александър Малинов е сред двигателите на решението
В началото на 1908 г. правителството е оглавено от Александър Малинов.
Политическата обстановка в Европа и Османската империя създава благоприятен момент за действие, а българското правителство вижда възможност да реши въпроса с оставащата васална зависимост.
Малинов е сред най-активните поддръжници на идеята Независимостта да бъде обявена.
Решението обаче никак не е лишено от риск.
Подобен едностранен акт би могъл да предизвика реакция от Османската империя и Великите сили, затова подготовката изисква както политическа решителност, така и точен избор на момента.
Снимка: Frognews
Фердинанд се колебае почти до последния момент
Една от най-интересните истории около 22 септември е свързана именно с поведението на Фердинанд преди прочитането на Манифеста.
По разказ на д-р Иван Църов, основан на свидетелства от епохата, Фердинанд пристига към Търново с влак заедно с министър-председателя Александър Малинов.
По време на пътуването Малинов подготвя текста на Манифеста.
Самият Фердинанд обаче очевидно продължава да обмисля възможните последствия.
Историческите разкази описват как влакът спира в района на гара Трапезица, след което князът се отправя към старата църква „Св. Димитър“.
Там той се задържа известно време – според Църов вероятно за да премисли още веднъж огромната политическа стъпка, която предстои.
Кметът чака влака с пишеща машина
Сред най-колоритните подробности от този ден е историята с търновския кмет Иван Вителов.
Когато влакът спира на гара Трапезица, кметът го очаква с пишеща машина от общината.
Според разказа, цитиран от д-р Иван Църов, Александър Малинов подава текста на Манифеста през прозореца на влака, а Вителов го преписва в четири екземпляра.
Един от тези исторически екземпляри впоследствие достига до музея във Велико Търново.
Тази почти кинематографична сцена показва колко динамично е протекла подготовката в последните часове.
Снимка: БЛИЦ
Търновци вече знаят, че предстои нещо голямо
Макар част от организацията да изглежда импровизирана, жителите на старата столица очакват историческото събитие.
Според разказите от епохата гражданите са уведомени още предходния ден и улиците постепенно се изпълват с хора.
Настроението е на огромно очакване.
След десетилетия борби – Освобождението, последвалото разделяне на българските земи и Съединението – Независимостта е възприемана като още една важна стъпка към утвърждаването на българската държавност.
Манифестът прозвучава в „Св. Четиридесет мъченици“
На 22 септември 1908 г. във величествения исторически храм Фердинанд прочита Манифеста.
След това е отслужен молебен за благоденствието на България.
По-късно провъзгласяването е повторено пред събралите се граждани на крепостта Царевец.
Финалните думи на Манифеста остават едни от най-разпознаваемите в българската история:
„Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“
Именно с този документ Княжество България е провъзгласено за независимо Българско царство.
Фердинанд вече е цар
Променя се и титлата на държавния глава.
Дотогава Фердинанд е княз, а след провъзгласяването на Независимостта приема царската титла.
Това има не само символично значение, а е част от цялостната промяна в международноправния статут на България.
Страната заявява, че вече не признава останалите ограничения, произтичащи от васалното ѝ положение по силата на Берлинския договор.
Независимостта има и своята цена
Решението не е лишено от икономически и дипломатически рискове.
Иван Църов посочва, че прекъсването на стария статут създава и икономически усложнения, включително по отношение на търговията с огромния тогава османски пазар.
Но политическият ефект е огромен.
България вече претендира за пълна международноправна равнопоставеност.
Независимостта трябва да бъде призната и от останалите държави, което се превръща в следващата голяма дипломатическа задача.
Освобождение, Съединение, Независимост
Трите исторически събития са различни, но са част от една последователност.
Освобождението през 1878 г. възстановява българската държавност.
Съединението през 1885 г. обединява Княжество България и Източна Румелия въпреки сериозната международна съпротива.
Независимостта през 1908 г. премахва оставащата формална васална зависимост и утвърждава България като суверенна държава.
Точно затова 22 септември е много повече от церемониална дата в календара.
Това е денят, в който вече съществуващата и действаща българска държава официално заявява пред света, че сама определя своя път.
118 години по-късно Велико Търново отново е символът на празника
Изборът на Велико Търново през 1908 г. носи ясно послание.
Старата столица свързва модерната българска държава с епохата на средновековните български царе. А храмът „Св. Четиридесет мъченици“, свързан с възхода на Второто българско царство, превръща политическия акт в историческо продължение на българската държавна традиция.
И до днес именно Велико Търново остава едно от централните места за честванията на Независимостта.
А разказът за влака, ръкописния текст на Александър Малинов, кмета с пишещата машина и колебанието на Фердинанд показва нещо любопитно – зад големите исторически дати често стоят часове на несигурност, риск и човешки решения.
На 22 септември 1908 г. тези решения завършват с думи, които остават в националната памет и 118 години по-късно:
„Да живее свободна и независима България!“
