Около 1030 евро месечно биха били необходими на пенсионер в България за сравнително комфортен живот, ако разполага със собствено жилище. До тази сума се стига след преизчисление на международен анализ на американската финансова компания NetCredit, който сравнява разходите за пенсиониране в различни държави по света.
Сумата е почти два пъти по-висока от средната пенсия у нас, която според последните налични официални данни на НОИ се движи около 517 евро на пенсионер.
Има обаче важно уточнение: изследването не изчислява какъв „трябва“ да бъде размерът на българската пенсия, а колко би струвал определен модел на комфортен живот на американски пенсионер, ако той се установи в България.
324 173 долара за спокойно пенсиониране в България
Според представените данни за целия пенсионен период човек би имал нужда от приблизително 324 173 долара, за да поддържа заложения в анализа стандарт на живот в България.
NetCredit използва за всички държави една и съща методика.
Това означава, че резултатът не представлява официална оценка за нуждите на средностатистическия български пенсионер.
Какво означава „комфортен живот“ според проучването?
Изследването не предвижда единствено храна, ток и вода.
В модела е заложено пенсионерът да може да води сравнително активен живот, включително:
- да поддържа автомобил и да го използва умерено;
- да използва обществен транспорт;
- да посещава ресторант приблизително веднъж седмично;
- да пие кафе навън;
- да има спортен абонамент;
- да консумира умерено алкохол;
- да пътува на почивка два пъти годишно.
Включен е и наем на едностаен апартамент в централната част на град.
Именно последното перо значително увеличава изчислената сума.
С наем сумата достига около 1838 долара месечно
При всички заложени разходи анализът оценява необходимия бюджет за България на приблизително 1838 долара на месец.
Но голяма част от българските пенсионери живеят в собствено жилище и не плащат месечен наем.
Ако условно бъде изваден разход от около 643 долара за едностайно жилище в центъра на София, остават приблизително 1195 долара месечно.
Преизчислено в евро, това е около 1030 евро.
И именно от тази сметка идва твърдението, че приблизително толкова средства биха били необходими за по-комфортен живот на пенсионер със собствен дом.
Средната пенсия е около наполовина
Сравнението с реалните пенсии у нас показва сериозна разлика.
НОИ отчита за март 2026 г. среден месечен размер на пенсията от 517,36 евро на пенсионер. Това е с 42,58 евро, или 9%, повече спрямо същия месец на предходната година.
От 1 юли 2026 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред е 347,51 евро, посочва НОИ.
Така ориентировъчните 1030 евро от международния анализ са практически два пъти над средната пенсия и почти три пъти над минималната.
Това обаче не означава автоматично, че всички пенсионери имат нужда точно от 1030 евро – разходите зависят силно от мястото на живеене, собствеността върху жилище, здравословното състояние, автомобила и начина на живот.
И 1030 евро може да се окажат недостатъчни
Има още една съществена особеност.
В методиката на NetCredit не са включени всички възможни данъци и разходи за здравеопазване.
За България това има значение.
Дори пенсионерът да притежава жилището си, той продължава да плаща:
- данък върху недвижимия имот;
- такса битови отпадъци;
- сметки за електроенергия, вода и отопление;
- поддръжка и ремонти;
- данък и разходи за автомобил, ако има такъв.
А при по-възрастните хора лекарствата, медицинските изделия и различните доплащания за лечение могат да се превърнат в едно от най-големите пера в бюджета.
Затова реално необходимата сума за човек със значителни медицински разходи би могла да надхвърли изчислените 1030 евро.
Най-трудният разход за пенсионерите често е здравето
Именно здравеопазването прави универсалната сметка особено условна.
Двама души с еднакви пенсии и еднакви жилищни разходи могат да имат коренно различни бюджети, ако единият купува лекарства само от време на време, а другият ежемесечно плаща за няколко медикамента, изследвания и медицински процедури.
Това е и причината финансовите експерти да препоръчват хората да не разчитат единствено на бъдещата държавна пенсия, когато имат възможност да изграждат лични спестявания.
Сингапур е най-скъпият в изследването
Разликите между държавите са огромни.
Според актуализирания анализ на NetCredit Сингапур е най-скъпата страна за пенсиониране на средностатистически американец – необходимата сума е приблизително 1,146 млн. долара.
САЩ са на пето място с около 737 997 долара за целия разглеждан пенсионен период.
Следователно изчисленият бюджет за България е значително по-нисък от американския.
Защо България изглежда евтина за чужденците?
Именно сравнително ниските цени на жилищата и ежедневните услуги превръщат България в интересна възможност за част от чужденците, които получават пенсиите си от държави с по-високи доходи.
Човек, който получава западноевропейска или американска пенсия, може да има значително по-висока покупателна способност тук.
За българските пенсионери картината е различна, защото и доходите им са съобразени с местното равнище.
Има и един тревожен показател
По-широките данни показват, че финансовата уязвимост на възрастните хора у нас остава сериозен проблем.
В икономическия си преглед за България от 2026 г. OECD посочва, че през 2024 г. 52% от хората над 65 години в страната са били изправени пред материални лишения – повече от два пъти по-висок дял от този при населението между 18 и 64 години.
Това поставя международната сметка за „комфортна пенсия“ в съвсем различна перспектива.
Значи ли това, че пенсиите трябва да станат 1030 евро?
Не съвсем.
По-коректно е да се каже, че 1030 евро е ориентировъчен месечен бюджет за определен комфортен начин на живот без наем, получен чрез адаптиране на методология, разработена за американски пенсионери.
Това не е официално изчислена „необходима българска пенсия“.
Но сравнението показва ясно нещо друго – между средния пенсионен доход и бюджета, който позволява редовни развлечения, спорт, автомобил и две почивки годишно, има огромна дистанция.
За много възрастни хора в България предизвикателството не е дали могат да си позволят ресторант веднъж седмично или две пътувания годишно, а дали след храната, сметките и лекарствата ще останат достатъчно средства до следващата пенсия.
