Стотици вярващи се събраха в храм „Успение Богородично“ в Ихтиман, за да се поклонят пред Хавайската мироточива Иверска икона на Пресвета Богородица . Светинята пристигна в града на 4 август, придружавана от Българския патриарх Даниил, своя пазител отец Нектарий Янгсън и духовници от Руската православна църква зад граница.
Снимка: БНТ Новини
Сред посрещналите делегацията бяха кметът на Ихтиман Калоян Илиев и неговият заместник Иван Янкулов. Именно срещата с бившия служител на Специализирания отряд за борба с тероризма дала повод отец Нектарий да разкаже повече за собствения си път – от работата в правоохранителните органи на остров Оаху до монашеското и свещеническото служение.
От детектив на Хаваите до пазител на светиня
Историята на Нектарий Янгсън е необичайна дори за хората, които от години следят пътуванията на Хавайската Богородица.
Роден и израснал на Хаваите, той разказва, че е първият православен християнин в своето семейство. Приема кръщение на 12-годишна възраст, след като започва да посещава православни богослужения и е силно впечатлен от църковната атмосфера и пеенето. Години наред едновременно работи като детектив и помага в местния православен храм.
Снимка: YouTube
Преди да се посвети изцяло на Църквата, Янгсън служи в правоохранителните органи на остров Оаху. С течение на времето, по собствените му думи, усеща все по-силен вътрешен призив към духовен живот. Така оставя полицейската професия и приема монашеския и свещенически път.
Заради опита му в сигурността и близостта му с иконата църковните власти му възлагат послушанието да бъде неин постоянен пазител. Оттогава той я придружава по време на посещенията ѝ в храмове и манастири в различни държави.
Защо иконата е наричана Хавайска
Образът не е древна рисувана икона, а печатно копие на известната Монреалска Иверска икона на Божията майка, изчезнала през 1997 година заедно със своя пазител Йосиф Муньос-Кортес.
Копието било закупено от църковен магазин в Торонто и по-късно подарено на Нектарий Янгсън в Хонолулу. През октомври 2007 година той забелязал силно благоухание и течност върху образа. Според църковните свидетелства иконата започнала да отделя миро с аромат, напомнящ рози.
След църковна проверка Руската православна църква зад граница признава мироточението и благославя иконата да бъде носена за поклонение в православни храмове. В различните публикации се срещат 2008 и 2018 година като дати, свързани с признаването и последващото официално утвърждаване на почитта към светинята. Най-често църковните източници посочват, че първоначалното решение е взето през 2008 година.
Как започнало мироточението
Отец Нектарий многократно е разказвал как една сутрин усетил необичайно благоухание в дома си. Първоначално не разбрал откъде идва ароматът. Когато се приближил до иконата, видял върху нея малки капки течност.
Той почистил образа, но мирото отново се появило. Иконата била разгледана от духовници, които проверили дървото, рамката и стъклото и не открили видим източник на течността. След това започнали да се събират свидетелства и да се следи явлението.
С течение на времето благоуханното миро продължило да се появява, включително по време на богослужения и пътувания. С него вярващите се помазват след молитва, а малки памучета се раздават за благословение.
Иконата мироточи и в България
Още след пристигането си в София иконата продължила да отделя миро. Патриарх Даниил разказа, че след като образът бил внимателно почистен и подсушен, на следващия ден по вътрешната страна на стъклото отново се появили капки. Събраното миро бе раздавано на поклонниците с малки иконки.
Снимка: dir.bg
По време на богослужението в Ихтиман вярващи също свидетелствали, че мирото по образа се увеличило. Патриархът попивал течността с памук и благославял присъстващите.
За какво се молят пред Хавайската Богородица
През годините Хавайската Иверска икона е посещавала хиляди храмове в Северна Америка, Европа и други части на света. Според църковни сведения пред нея са се поклонили милиони хора.
Вярващите отправят молитви за:
- изцеление при тежко заболяване;
- възстановяване на зрението;
- помощ при безплодие;
- закрила на деца и семейства;
- помирение между близки;
- преодоляване на зависимост;
- духовна сила в период на страдание;
- утеха след загуба.
С иконата се свързват разкази за подобрение при онкологични заболявания, диабет и други тежки състояния. Това обаче са лични и църковни свидетелства, а не медицинско доказателство, че иконата лекува конкретни заболявания. Молитвата не трябва да заменя прегледа, терапията или предписанията на лекар.
По-коректно е да се каже, че хората търсят пред нея духовна подкрепа и застъпничеството на Божията майка, докато преминават през лечение или тежко житейско изпитание.
Спасила ли е иконата зрението на отец Нектарий
В разкази за живота на пазителя се посочва, че самият той преживял сериозен проблем със зрението и вярвал, че молитвата пред иконата го предпазила от пълно ослепяване.
Отец Нектарий приема ролята си не като привилегия, а като голяма отговорност. По време на пътуванията той следи иконата да бъде поставяна сигурно, да не остава без надзор и мирото да бъде събирано внимателно.
Снимка: Телеграф
Миниолтарът, изграден от бившия детектив
Още докато работел в полицията, Янгсън получил разрешение да съхранява образа и да се грижи за него. Използвайки професионалния си опит, той изградил защитено място, подобно на малък домашен олтар, за да предпази иконата от повреда или кражба.
След като започнали поклонническите пътувания, мерките за сигурност станали още по-строги. Иконата обикновено се придружава от духовна делегация и се пренася в специален калъф.
Необичайната комбинация между полицейско минало и монашеско служение очевидно впечатлила заместник-кмета на Ихтиман Иван Янкулов. Отец Нектарий дори се пошегувал, че и бившият командос може да стане монах и да замине за Хаваите.
Патриарх Даниил благослови полицаите в Ихтиман
След разговора с местната управа патриарх Даниил се срещнал със служителите на реда, ангажирани с охраната на поклонението. Той им раздал календарчета с образа на Божията майка и ги благословил.
Жестът придобил допълнителна символика заради присъствието на отец Нектарий – човек, който също е носил полицейска значка, преди да облече духовническото расо.
Иверската Богородица е наричана още „Вратарница“
Хавайският образ принадлежи към типа на Иверската икона на Божията майка. Оригиналната светиня се съхранява в Иверския манастир на Атон и е известна и като Портаитиса, или „Вратарница“.
Според църковното предание иконата била поставена над входа на манастира, защото Божията майка трябвало да бъде не само пазена от монасите, а сама да пази обителта и всички, които влизат в нея.
Затова пред Иверската Богородица хората често се молят за защита на дома, семейството и пътуващите.
Първо посещение на Хавайската икона в България
Светинята пристигна на българска земя на 31 юли 2026 година с благословението на патриарх Даниил и по решение на Светия синод на Руската православна църква зад граница. Делегацията е водена от Лондонския и Западноевропейски епископ Ириней.
След София иконата посети Самоков, Ихтиман и Дупница, а програмата включва още Неврокопската, Ловчанската, Видинската, Врачанската, Великотърновската, Сливенската и Варненската и Великопреславската епархия. На 17 и 18 август тя трябва да бъде изложена в Рилския манастир, а на 19 август да отпътува от страната.
Патриарх Даниил определи посещението като голяма духовна подкрепа за българския народ и призова хората да пристъпват към образа с вяра, молитва и смирение.
Не сензацията, а молитвата е в центъра
Мироточението неизбежно привлича любопитството на хора, които идват да видят необичайното явление. Църквата обаче напомня, че иконата не е магически предмет и не изпълнява автоматично желания.
Светинята има смисъл в контекста на молитвата и вярата. Поклонението пред нея е насочено не към дървото, хартията или мирото, а към Божията майка, изобразена върху нея.
Историята на отец Нектарий също носи послание за преобразяване. Бившият детектив, посветил живота си на Църквата, днес пази образ, пред който милиони хора търсят надежда. А срещата му с вярващите в Ихтиман показа, че зад необичайната биография стои човек, който възприема своето служение като дълг, а не като повод за слава.
