Два пъти се е изправял срещу онкологично заболяване и два пъти е успявал да го преодолее. Днес Роланд Немет посвещава професионалния си живот на храненето, превенцията и изграждането на по-здравословни навици.
Съвременният човек разполага с повече медицински възможности от всякога. Благодарение на развитието на науката много заболявания, които някога са били смъртоносни, днес могат да бъдат лекувани или контролирани.
Въпреки това все повече хора се сблъскват с проблеми, свързани с начина на живот – хроничен стрес, недостатъчен сън, небалансирано хранене и липса на физическа активност.
Според Роланд Немет именно ежедневните навици заслужават много по-голямо внимание.
Неговата лична история е белязана от тежки изпитания. Той разказва, че два пъти се е справил със злокачествено заболяване – преживяване, което променило отношението му към здравето.
Снимка: AI изображение
Днес Немет се занимава с натуропатия и хранене, като се стреми да насърчава хората да обръщат внимание не само на лечението, но и на превенцията.
Кой е Роланд Немет – човекът, който два пъти се е преборил с рака?
Роланд Немет е получил образованието си по натуропатия в Унгария, където тази област има установени форми на обучение и регулиране.
В Сърбия обаче професията натуропат не е самостоятелно призната по същия начин, затова той работи като консултант по хранене.
Още в началото на интервюто си Немет подчертава, че не се представя за лекар и не желае дейността му да бъде свързвана с шарлатанство.
Според него съвременната медицина и допълващите подходи към здравето могат да съществуват съвместно, стига да се спазват ясни граници между доказаното лечение и препоръките за начин на живот.
„Алтернативната и съвременната медицина трябва винаги да бъдат в партньорство и да функционират заедно.“
Той смята, че храненето, сънят, движението и управлението на стреса заслужават по-важно място в разговорите за здравето.
В същото време личният му опит с онкологично заболяване не означава, че натуропатичните методи са били причината за оздравяването му.
Защо чакаме да се разболеем, преди да започнем да се грижим за себе си?
Един от основните въпроси, които Немет поставя, е защо много хора променят начина си на живот едва когато получат диагноза.
Според него здравните грижи трябва да започват много преди появата на сериозен проблем.
Той обяснява, че превенцията може да бъде разгледана на три нива.
Първична превенция – когато все още сме здрави
Това са мерките, насочени към предотвратяване на заболяванията.
Тук се включват балансираното хранене, редовната физическа активност, достатъчният сън, ваксинацията и ограничаването на рискови фактори като тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол.
Според Немет именно на този етап хората трябва да проявяват най-голяма отговорност към себе си.
Промените в ежедневието невинаги изискват големи финансови средства, но трябва да се превърнат в устойчиви навици.
Вторична превенция – откриване на проблемите навреме
Немет обръща внимание и на хората с наследствена предразположеност към определени заболявания.
Ако например в семейството има случаи на диабет тип 2, това може да бъде основание човек да обсъди с лекаря си индивидуалния риск и необходимостта от профилактични изследвания.
Основната цел е проблемите да бъдат откривани рано, когато съществуват повече възможности за намеса.
Третична превенция – живот след диагнозата
Третото ниво включва мерките за ограничаване на усложненията и подобряване на качеството на живот при вече установено заболяване.
Именно в тази област Немет казва, че работи най-често.
Според него след тежко боледуване много хора се нуждаят от помощ за постепенно възстановяване на ежедневните си навици и физическа активност.
Това обаче трябва да се случва в съответствие с лекарските препоръки и назначеното лечение.
„Живеем по-дълго, но как живеем?“ – тревожният въпрос за съвременното общество
Според Немет един от парадоксите на съвременната епоха е, че продължителността на живота се е увеличила, но хората прекарват значителна част от него с хронични заболявания.
„Днес сме удължили продължителността на живота до над 70 години, но възниква въпросът – как живеем през тези години?“
Той посочва заболявания като диабет тип 2, остеопороза и анемия, които могат да се появят и в сравнително млада възраст.
Специалистът обръща внимание и на трудностите, с които се сблъскват много двойки при опитите да имат деца.
Според него развитието на медицината не трябва да ни кара да пренебрегваме основните нужди на организма.
Храненето, движението и сънят остават важни независимо от технологичния напредък.
Какво слагаме в чинията си всеки ден?
Немет смята, че храненето е една от основите на доброто здраве.
Той припомня традиционната идея, често свързвана с Хипократ, че храната трябва да заема важно място в грижата за човешкото тяло.
Според него съвременният начин на живот ни е отдалечил от по-простите хранителни навици.
Готовите ястия, силно преработените продукти и храненето набързо все по-често заместват домашно приготвената храна.
Немет насърчава хората да обръщат внимание не само на количеството храна, но и на нейния състав.
Особено важно според него е да се изграждат навици, които могат да бъдат поддържани години наред.
Крайните диети, рязкото ограничаване на цели хранителни групи и непрекъснатото пресмятане на всяка хапка не са непременно път към по-добро здраве.
Много по-полезно е човек постепенно да увеличава разнообразието от пълноценни храни и да избира режим, който отговаря на индивидуалните му потребности.
Защо според Немет не бива да се храним, когато сме ядосани?
Една от най-интересните препоръки на специалиста е свързана с емоционалното състояние по време на хранене.
Немет се позовава на принципи от аюрведичната традиция, според които човек трябва да избягва храненето в състояние на силен гняв или напрежение.
„Аюрведа ясно посочва, че не бива да се храним, когато сме под влияние на отрицателни емоции и гняв.“
Той обяснява, че стресът може да повлияе неблагоприятно на храносмилането.
Когато сме силно разстроени, често ядем прекалено бързо, не дъвчем достатъчно или посягаме към храна, без да изпитваме истински глад.
Някои хора губят апетит, докато други започват да се хранят повече от обикновено.
Силното напрежение може да бъде съпроводено и с физически прояви като стомашен дискомфорт, гадене или промени в чревната моторика.
Затова е полезно преди хранене да си дадем няколко минути, за да се успокоим.
Не е необходимо да провеждаме специални ритуали.
Понякога е достатъчно да седнем удобно, да оставим телефона настрана и да се съсредоточим върху храната.
Важно е обаче да се уточни, че твърдението, че храната буквално се „превръща в отрова“, когато сме ядосани, няма научна основа. Стресът може да влияе на храносмилателните процеси, но не превръща храната в токсична субстанция.
Спалнята ни е прекалено топла – още една грешка според специалиста
Освен храненето Немет отделя голямо внимание на условията за сън.
По думите му в миналото хората са имали навика да спят в по-хладни помещения.
Днес обаче през зимата много жилища се отопляват до 24–25 градуса.
Според специалиста това невинаги е благоприятно за качеството на съня.
Той препоръчва температурата в спалнята да бъде около 17 градуса.
Идеята е, че сравнително хладната среда може да подпомогне естествените процеси на организма, свързани със заспиването.
При подготовката за сън телесната температура постепенно се понижава, затова прекалено топлата стая може да създава дискомфорт.
Но няма една-единствена идеална температура за всички хора.
Възрастта, здравословното състояние, завивките и индивидуалните предпочитания също имат значение.
Най-важното е помещението да бъде комфортно, добре проветрено и да не е прекомерно затоплено.
Телефонът преди сън – навик, който може да ни лиши от почивка
Немет обръща внимание и на друг широко разпространен проблем.
Много хора прекарват последните часове от деня пред екрана на телефона.
Преглеждат социалните мрежи, гледат видеоклипове или отговарят на съобщения до момента, в който решат да заспят.
Според специалиста този навик пречи на естествената подготовка на организма за сън.
Светлината от екраните, особено когато е ярка и богата на сини дължини на вълната, може да повлияе на отделянето на мелатонин и на циркадния ритъм.
Но не само светлината е проблем.
Емоционално натоварващото съдържание, непрекъснатите известия и желанието да проверим още нещо могат да ни държат будни по-дълго.
Затова Немет препоръчва вечерите да бъдат по-спокойни.
Разговор със семейството, четене на книга или кратка разходка могат да бъдат приятна алтернатива на непрекъснатото използване на телефона.
Най-важната промяна започва сутрин – станете един час по-рано
Според Роланд Немет човек не трябва да се опитва да промени целия си живот за един ден.
Големите промени най-често се оказват трудни за поддържане, когато изискват прекалено много усилия наведнъж.
Затова той предлага да започнем с една конкретна стъпка – сутрешната рутина.
Вместо да се събуждаме в последния момент, да бързаме за работа и да закусваме набързо, можем да организираме деня си така, че да имаме повече спокойствие.
Според Немет дори един допълнителен час сутрин би могъл да промени начина, по който посрещаме ежедневните задължения.
Това време може да бъде използвано за закуска, раздвижване, планиране или няколко минути тишина.
Той смята, че когато денят започва с напрежение, раздразнението често се пренася върху колегите и семейството.
Обратно – по-спокойното начало може да помогне да реагираме по-разумно на трудностите.
Има обаче една важна подробност: ставането по-рано е полезно само ако не води до хронично недоспиване.
Ако човек просто съкрати съня си с един час, резултатът може да бъде повече умора, а не по-добро здраве.
Затова промените в сутрешния режим трябва да бъдат съобразени и с часа на лягане.
„Слонът се изяжда хапка по хапка“ – защо малките промени са по-важни от големите обещания?
За да обясни подхода си към здравословните навици, Немет използва образно сравнение.
Според него дори най-големите предизвикателства могат да бъдат преодолени, когато ги разделим на малки, изпълними стъпки.
Същото се отнася и за промяната в начина на живот.
Не е необходимо още от утре да започнем строга диета, да тренираме всеки ден и напълно да променим режима си.
Подобен подход често води до бързо изтощение и отказ.
Много по-разумно е да започнем с един навик.
Например да си осигуряваме достатъчно време за сън.
След това да добавим кратка ежедневна разходка.
По-късно да обърнем внимание на храненето и на времето, което прекарваме пред екраните.
Когато промените станат част от ежедневието, следващите стъпки обикновено се оказват по-лесни.
Може ли здравословният начин на живот да ни предпази от всички болести?
Една от основните идеи в интервюто на Немет е, че човек трябва да поеме по-голяма отговорност за собственото си здраве.
Това обаче не означава, че всички заболявания могат да бъдат предотвратени чрез правилно хранене, спокойствие и движение.
Наследствеността, възрастта, инфекциите, условията на околната среда и много други фактори също имат значение.
Някои хора развиват сериозни заболявания въпреки здравословния си начин на живот.
При други проблемите могат да бъдат установени само чрез профилактични прегледи и медицински изследвания.
Затова правилният подход включва едновременно грижа за ежедневните навици, навременни консултации с лекар и прилагане на научно доказани методи за лечение.
Какво можем да научим от историята на Роланд Немет?
Личният опит на специалиста с тежко заболяване го е накарал да преосмисли отношението си към здравето.
Днес той се опитва да насърчава хората да не чакат сериозен проблем, за да започнат да се грижат за себе си.
Сред основните му препоръки са по-спокойното хранене, достатъчният сън, ограничаването на вечерното използване на телефони и постепенното изграждане на по-добра сутрешна рутина.
Той подчертава, че не е необходимо да променяме всичко наведнъж.
Малките, но постоянни стъпки могат да бъдат по-ефективни от краткотрайните крайни режими.
Историята на Роланд Немет напомня, че грижата за здравето не започва в лекарския кабинет, а в ежедневието. Начинът, по който се храним, спим, движим се и се справяме с напрежението, има значение за качеството ни на живот. Най-важното е промените да бъдат разумни, устойчиви и съобразени с индивидуалните ни потребности.
Какво казва науката за тези препоръки?
Част от съветите на Немет съвпадат с добре установени принципи на профилактичната медицина. Балансираното хранене, физическата активност, достатъчният сън и ограничаването на хроничния стрес могат да бъдат полезни за здравето.
Други твърдения изискват уточнение. Няма доказателства, че храненето по време на гняв превръща храната в отрова или че спането при точно 17 градуса е задължително за всички. Също така натуропатията обединява разнообразни практики, чиито доказателства за ефективност и безопасност се различават значително.
При онкологични и други сериозни заболявания натуропатичните подходи не могат да заменят стандартното медицинско лечение. Промените в храненето и начина на живот могат да бъдат част от цялостната подкрепа на организма, но трябва да се обсъждат с лекуващия екип, особено ако включват билки, добавки или ограничителни диети.
