Бабинден, отбелязван на 8 януари, е един от най-старите и пъстри женски празници в българската традиция. През 2026 година той се пада в четвъртък.
Още вечерта срещу празника или рано сутринта на самия ден бабите акушерки тръгват да обикалят домовете на невестите, на които са помагали при раждане. Те носят китка здравец, вързана с червен конец, мед, масло, просо и червена вълна. Бабата окъпва детето, намазва челото му с мед и залепва по него зрънца просо и червена вълна, като изрича благословия за здраве, растеж и плодовитост – да се румени като вълната, да се гоят като просото и да се множат като пчелите.
По традиция бабата изплита на всяко дете чифт бели чорапки с вплетен червен конец, с пожелание да ги скъса от здраве. На най-малките дарява и елече. Рано сутринта на Бабинден всички майки с деца до тригодишна възраст отиват в дома на бабата, за да ѝ окажат почит. Те носят китка босилек с варак, сапун, котле с вода и пешкир.
Ритуалното поливане на бабата е сред най-важните моменти на празника. Вярва се, че жената, която първа полеe на бабата да си измие ръцете, ще има здрави и живи деца. Майката целува ръката на бабата, закичва я с китката и ѝ полива вода, като пуска сапуна отвисоко – за да „върви напред“ детето. Бабата оставя сапунът да се плъзне по ръцете ѝ, за да се „хлъзгат“ децата при раждане. Обичаят се извършва под плодно дърво, до трендафил или край дръвника.
След ритуала бабата получава дарове – риза, чорапи, ракия и вино. От своя страна тя връзва на дясната ръка на децата червен и бял конец със сребърна пара и ги дарява с дрешки. На обяд всички жени се събират в дома на бабата на богата и шумна трапеза. На масата има млечна баница, краваи, варена кокошка, свинско с праз, сарми с месо, вино и ракия.
Изпълнява се и обичай с краваите – те се нареждат на висок куп, зад който бабата се скрива с пожелание догодина да не се вижда, което символизира много новородени деца. Бабата прекадява трапезата и дори под полите на жените, за да бъдат плодовити. Около врата си окача наниз от червени чушки, а жените пеят, разиграват весели сценки и си позволяват волности със символичен смисъл.
След угощението често се включват и мъжете, а празникът достига кулминацията си с обреда „влечугане на бабата“. Жените я изнасят на ръце и я качват на украсена двуколка, с която я отвеждат до чешма или река за ритуално окъпване. Водата е символ на очистване и ново начало. По пътя веселбата продължава, а всеки срещнат мъж става обект на шеги и закачки, докато не „се откупи“ с почерпка.
Вечерта празникът завършва с общоселско веселие, песни и хоро, водено от бабата акушерка. На гърба ѝ поставят цедилка с бебе, а в ръката ѝ – хурка с детска ризка, синчец и чесън за здраве.
През 1951 година, в периода на социализма, Бабинден по стар стил – 21 януари – е обявен за Ден на родилната помощ, акушерките и гинеколозите. И до днес на тази дата се отдава почит на всички медицински специалисти, които помагат за раждането на нов живот.
Макар времето на бабите акушерки да е отминало, Бабинден продължава да се празнува, най-вече в малките населени места. Днес той е по-скоро символичен, но остава изпълнен със смях, песни и спомен за една дълбоко почитана женска мисия – да даваш живот.
