Всички трябва да знаят, как живее един старец у нас!

Един старец в България

Това, което цял живот градих, до камък го окрадоха, човече!
Дърветата, които посадих, из корен някой снощи ги осече.

Остана ми един разгърден двор, навръх живота някъде набучен,
и вие иззад чуждия стобор от мъка престарялото ми куче.

Сега ви гледам с тия две очи, отдавна преживели всяка клада.
Душата ми, родена да горчи - вземете я! Поне да ви присяда!

Халал да са ви празният ми джоб и дворът ми, забравил що е семе!
Мен трап ми стига. Колкото за гроб!
А Господ Бог и гола ще ме вземе...

Най-стойностите хора на България, тези, които са научени на труд и ни учеха на труд, си отиват.