През 1976 г. Стаматис Мораитис получава диагноза , която променя живота му.
Вместо да прекара последните си дни далеч от родината, гръцкият емигрант решава да се върне на остров Икария. Той очаквал да умре там и да бъде погребан в семейната гробница. Случило се обаче нещо съвсем различно – Мораитис живял още десетилетия и се превърнал в най-известния символ на прочутото дълголетие на острова.
Историята му е разказвана от редица международни медии, но няма публично достъпна медицинска документация, която независимо да потвърждава първоначалната диагноза, стадия на заболяването или евентуалното му изчезване. Затова необичайното му възстановяване не бива да се приема като доказателство, че ракът може да бъде излекуван чрез определен начин на живот.
Снимка: Инстаграм
От Икария до Съединените щати
Стаматис Мораитис е роден на гръцкия остров Икария. Като млад напуска родината си и заминава за Съединените щати в търсене на по-добър живот.
По време на Втората световна война служи в американската армия. След това се установява в САЩ, където работи, създава семейство и отглежда три деца със съпругата си Елпиники.
Животът му изглеждал подреден до 1976 г., когато започнал да изпитва задух. Първоначално подозирал сърдечен проблем, но изследванията според разказа му показали значително по-тежко заболяване – рак на белия дроб.
Мораитис твърдял, че потърсил мнението на няколко специалисти и всички му дали еднакво мрачна прогноза.
Избира да се върне у дома, вместо да остане в Америка
След диагнозата той трябвало да реши дали да остане в САЩ близо до децата си и да се подложи на лечение, или да се върне на родния си остров.
Мораитис избрал Икария. Искал последните му месеци да преминат спокойно, сред познати хора и места. Имало и практична причина – погребението в Америка щяло да струва скъпо, докато на острова можел да бъде положен в семейната гробница.
След дългото пътуване през Атлантическия океан той се прибрал в малката къща на родителите си. Първоначално бил слаб и прекарвал голяма част от времето в леглото.
Снимка: youtube
Старите му приятели започнали да го посещават всеки ден
Когато хората от селото разбрали, че се е върнал, негови приятели от детството започнали да идват при него почти всяка вечер.
Те разговаряли с часове, спомняли си миналото и споделяли местно вино. Постепенно Мораитис отново започнал да усеща принадлежност към общността, която бил напуснал като млад.
Минали шест месеца, но очакваното рязко влошаване не настъпило. Напротив – той започнал да се чувства по-силен.
Първо станал от леглото, после започнал да излиза навън. Върнал се към градинарството, разхождал се из селото и посещавал местното кафене, където играел табла с приятелите си.
Месеците се превърнали в години
С времето Мораитис отново започнал да обработва лозето и градината си. Отглеждал зеленчуци, произвеждал домашно вино и прекарвал голяма част от деня на открито.
Очакваните няколко месеца постепенно се превърнали в години, а после и в десетилетия.
Той дори разширил къщата си с две стаи, за да могат неговите деца и внуци от Съединените щати да го посещават.
Според популярната версия ракът вече не се откривал. Самият Мораитис разказвал, че години по-късно се върнал в Америка, за да попита лекарите как е възможно да е още жив, но те вече били починали.
Тази част от историята също се основава основно на неговите спомени, а не на достъпни медицински доказателства.
„Не съм лекар, но мисля, че виното помогна“
Запитан как обяснява необичайното си дълголетие, Мораитис често посочвал простия начин на живот на Икария.
Приписвал доброто си състояние на местната храна, лечебните билки, работата в градината, чистия въздух, приятелите и домашното вино.
Една от най-известните му реплики гласи:
„Не съм лекар, но мисля, че виното помогна.“
Снимка: Инстаграм
Думите му обаче не означават, че алкохолът лекува рак или удължава живота. Медицината не препоръчва употребата на вино като терапия, а алкохолът е свързан с повишен риск от различни онкологични заболявания.
По-вероятно е Мораитис да е използвал виното като символ на целия начин на живот – бавни вечери, общуване, умереност и принадлежност към общността.
Островът, на който хората „забравят да умрат“
Икария е известна като една от т.нар. „сини зони“ – райони, свързвани с необичайно висок дял на дълголетници.
Островът често е наричан „мястото, където хората забравят да умрат“. Наблюденията показват, че значителна част от жителите достигат напреднала възраст, като мнозина запазват активността и социалните си контакти.
Научни изследвания сред хора над 90 години на Икария откриват високи нива на семейна подкрепа, ежедневни социални контакти и умерена или висока физическа активност. Проучване с 71 възрастни жители отчита, че близо 78% общуват всекидневно с други хора, а повече от 70% поддържат поне умерено ниво на движение.
Тези данни показват характерни особености на местния живот, но не доказват, че една конкретна комбинация от навици гарантира дълголетие.
Как живеят възрастните хора на Икария
Начинът на живот на острова традиционно включва много естествено движение. Хората ходят пеша по стръмните улици, работят в градините си и продължават да изпълняват ежедневни задачи и в напреднала възраст.
Храненето е близко до средиземноморския модел и включва:
- зеленчуци и бобови растения;
- зехтин;
- картофи и пълнозърнести храни;
- диворастящи зеленини;
- плодове и ядки;
- сравнително малко силно преработени продукти.
Важна роля играят и семейството, приятелските отношения, религиозните събития и местните празници. Изследователите описват особено силна семейна солидарност и активен социален живот сред възрастните жители.
Може ли начинът на живот да обясни възстановяването му
Историята на Мораитис често се представя като доказателство за лечебната сила на средиземноморския начин на живот. Подобен извод обаче би бил прекалено категоричен.
Възможни са различни обяснения:
- първоначалната диагноза може да е била неточна;
- заболяването може да е било различно от описаното;
- прогнозата за оставащото време може да е била погрешна;
- възможно е да е настъпила рядка спонтанна ремисия;
- част от подробностите може да са се променили при многократното преразказване.
Без медицинските му документи не може да се установи кое от тези обяснения е вярно.
Със сигурност обаче промяната в начина на живот вероятно е подобрила общото му благополучие. Движението, социалната подкрепа, пълноценното хранене и по-ниското усещане за стрес са свързани с по-добро здраве и качество на живот, но не заместват онкологичното лечение.
Гените или навиците определят колко дълго живеем
Дълго време често се цитираше твърдението, че генетиката определя едва около 20% от продължителността на живота, а останалото зависи основно от средата и навиците.
Съвременната наука показва, че съотношението е по-сложно и не може да бъде сведено до една универсална цифра. Нови анализи предполагат, че генетичният принос към продължителността на живота може да е по-голям от по-старите оценки, особено когато бъдат изключени ранните смъртни случаи от инфекции, насилие и инциденти.
Това не обезценява здравословните навици. Балансираното хранене, физическата активност, отказът от пушене, добрият сън и поддържането на социални връзки остават важни за намаляването на риска от преждевременна смърт и хронични заболявания.
Мораитис доживял почти до 100 години
Стаматис Мораитис починал на 2 февруари 2013 г. и бил погребан четири дни по-късно в семейната гробница на Икария.
Според официално посочваната възраст той бил на 98 години. Самият Мораитис обаче твърдял, че е на 102, тъй като не бил напълно сигурен в годината на своето раждане.
Така човекът, на когото според разказа лекарите дали само няколко месеца живот, прекарал на родния си остров още близо четири десетилетия.
История за надеждата, но не и медицинска рецепта
Животът на Стаматис Мораитис остава забележителен разказ за връщането към корените, приятелството и смисъла на всекидневните малки удоволствия.
Неговата история не доказва, че чистият въздух, виното или островният живот могат да излекуват рак. При съмнение за онкологично заболяване ранната диагностика и лечението от квалифициран екип са решаващи.
Но разказът му напомня за нещо, което медицината все по-често отчита – здравето не зависи само от процедурите и лекарствата. Движението, храненето, близките хора, чувството за принадлежност и причината да станеш сутрин също имат важно място в качеството на живота.
