Чувството за претоварване в средната възраст е свързано с по-висок риск от деменция, но поддържането на умствена, физическа и социална активност може да изгради „когнитивен резерв“.
Загубата на увереност в средната възраст може да означава, че си струва да предприемете стъпки за защита на дългосрочното здраве на мозъка си. Изследванията показват, че хората на средна възраст с определени симптоми, включително загуба на увереност или чувство на претовареност, когато възникнат проблеми, са имали значително по-висок риск от развитие на деменция десетилетия по-късно.
„Обръщането на внимание на тези модели може да открие нови възможности за ранна превенция“, каза д-р Филип Франк, водещ автор на изследването, от катедрата по психиатрия в Университетския колеж в Лондон (UCL).
Няма гарантиран начин за предотвратяване на деменция, но изследователите казват, че има все повече доказателства, че начинът на живот в средната възраст играе роля.
Проучване
Проучването, публикувано в The Lancet Psychiatry , идентифицира шест специфични симптома, свързани с депресията, които са свързани с повишен риск от деменция по-късно в живота. Те включват загуба на самочувствие, неспособност за справяне с проблеми, липса на чувство за топлина и привързаност към другите, постоянно чувство на нервност и напрежение, недоволство от начина, по който се изпълняват задачите, и затруднена концентрация.
Изследователите анализирали данни от проучването Whitehall II, което проследило близо 6000 британски държавни служители. Участниците били набрани на средна възраст 56 години; около 90% били бели, а 70% - мъже. Те били проследявани средно 23 години, през които около 10% развили деменция. Загубата на самочувствие и трудността за справяне в средната възраст били свързани с приблизително 50% повишен риск от деменция. Липсата на топлина и обич към другите била свързана с 44% увеличение. Останалите симптоми били свързани с 24 до 29% увеличение на риска.
„Нашите открития показват, че рискът от деменция е свързан с няколко депресивни симптома, а не с депресията като цяло“, каза Франк. „Този подход, базиран на симптомите, ни дава много по-ясна картина за това кой може да е по-уязвим десетилетия преди да се развие деменция.“
Депресия
Професор Мика Кивимаки, който ръководи изследването Whitehall II и работи във Факултета по неврология (UCL) на Лондонския университет, заяви, че резултатите подчертават сложността на депресията.
„Депресията няма една-единствена форма; симптомите варират значително и често се припокриват с тревожността“, каза той. „Открихме, че тези нюансирани модели могат да разкрият кой е изложен на по-голям риск.“
Професор Гил Ливингстън, председател на панела за превенция, интервенция и грижи за деменция в списание Lancet, заяви, че проучването предлага нов начин на мислене за психичното здраве в средна възраст.
„Това е нов и важен начин за разглеждане на депресията и деменцията и допълнително доказателство, че депресията е широко понятие и не е непременно едно-единствено заболяване“, каза тя. „Има ограничени доказателства, че лечението на депресия в средна възраст може да намали по-късния риск от деменция, но са необходими допълнителни изследвания. Има много неща, които можете да направите, за които е доказано, че намаляват шансовете ви за развитие на деменция. Някои може да са доста изненадващи, включително слухови апарати за хора с увреден слух.“
„Има няколко важни неща, които всеки може да направи в средна възраст, за да намали риска от деменция. Те включват избягване на тютюнопушене и прекомерна консумация на алкохол, както и наблюдение на телесното тегло, кръвното налягане, холестерола и нивата на кръвната захар. Ако някой от тези показатели е твърде висок, промените в начина на живот или приемът на лекарства могат да окажат реално влияние. Например, при хора с високо кръвно налягане, антихипертензивните лекарства са показали в рандомизирани проучвания, че помагат за забавяне на деменцията“, добави той. Кивимаки.
Експертите също така призоваха за предпазливост при тълкуването на резултатите. Д-р Ричард Оукли, заместник-директор по изследвания и иновации в Обществото за борба с болестта на Алцхаймер, заяви: „Важно е да се отбележи, че не всеки с депресия ще развие деменция, а хората с деменция не е задължително да развият депресия.“
