Православната църква отбелязва днес паметта на Свети Стилиян Пафлагонийски – един от най-тачените светци, свързани с грижата за децата. Според преданието той е роден в Мала Азия, в областта Пафлагония, и живял в края на IV и началото на V век.
На 26 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Стилиян, както и разновидностите Стилян, Стилиан, Стилиана, Стиляна, Стела, Стилияна, Щилиян, Щилияна, Щерян и Щеряна. Смята се, че името Стилиян означава стълб, символ на твърдост и духовна устойчивост.
Според църковната традиция светецът се приема за покровител на педиатрията и педагогиката. В иконографията най-често е представян с благославящ жест, държащ патерица или пеленаче в ръка. Образът му се свързва с грижа, закрила и духовна опора. Една от най-известните икони с неговия лик се пази в църквата в село Сатовча, където Свети Стилиян е изобразен прегърнал 14 пеленачета – символ на надеждата, че моли Бог за здравето на всички деца.
Народният култ към светеца е особено силен в южните български земи. В Родопите празникът е познат като Щири, в Пирин – Шилимен, а в Странджанския край като Щилиян или Щилено. На тези места честването неизменно е свързано с благопожелания за здраве и защита на новородените. Светецът се изобразява върху накити и амулети, които майките поставят близо до децата си, вярвайки, че ще ги предпазят от болести.
Традицията повелява на този ден жените да месят и раздават питки, намазани с мед, а на някои места и варена царевица. Майките палят свещи пред иконата на светеца и се въздържат от работа през целия ден като обет за здравето на рожбите си. Народното вярване гласи, че този, който почете празника, ще бъде под закрилата на Свети Стилиян и ще получи силата му да пази най-уязвимите.
Паметта на Св. Стилиян Пафлагонийски остава живо съхранена в българската духовна традиция, а празникът му продължава да бъде ден, изпълнен с надежда и благодарност за децата и тяхното бъдеще.
