Американският археолог Джоузеф Бараб е открил нови доказателства в полза на автентичността на скандално известното "Евангелие от Юда" в състава на мастилата, с които са писани древноегипетските "брачни свидетелства". Той представи своите доказателства на годишната конференция на Американското химическо общество в Ню Орлийнз.
"Ако не бяхме се натъкнали на други папируси, които са от същото време и за които са използвани същите мастила, щеше да ни е много по-трудно да докажем автентичността на този документ. Тези папируси станаха ключови веществени доказателства, които ни принуждават да признаем, че мастилото на "Евангелието" не е подправено, каза ученият. Той, заедно със свои колеги, започна да изследва "
Евангелие от Юда " през 2006 г. в рамките на проект на Националното географско дружество на САЩ. Археолозите проучиха състава на мастилото, изотопния състав на хартията и други нейни свойства и заключиха, че
евангелието е автентично . Някои от техните изводи обаче бяха подложени на критики от други учени. По-конкретно съмнения възникнаха около химическия състав на мастилото, в което отсъстват соли на сярната киселина, които са традиционни при късната античност и ранното средновековие. Това позволило на критиците да атакуват, че документът не е написан в 1-3 в. от н. е., а много по-късно и е подправен. Бараб обаче се натъква на работата на френски археолог, който изучава египетски папируси от 1-3 в от тн. е. , съхранявани в Лувъра. Тези текстове са написани със същия тип мастило. Учените предполагат, че това е преходен вариант между мастила на базата на железен сулфат и такива от растителни екстракти.
"Евангелие от Юда" е написано на коптски език и съдържа алтернативна версия за взаимоотношенията между Исус Христос и Юда. Ръкописният вариант на този документ е бил погребан заедно с други документи в библиотека в района на селището Наг-Хамади, където е открит в средата на 20 в. По време на разкопките евангелието е било откраднато и продадено на черния пазар, където попада в ръцете на колекционери и не вижда бял свят, държано в тайна, до края на 20 в. /РИА "Новости" /
