Славков бе открит мъртъв на 21 юли в къща за гости в казанлъшкото село Асен — дата, натоварена със съдбовна символика за фамилията Живкови. Именно на 21 юли през 1981 година умира мистериозно майка му Людмила Живкова, а години по-късно — на същата дата — си отива и вуйчо му Владимир Живков.
„Приятелю, много те обичам! Искам да се видим, трябва да се видим!“ — с тези думи Тодор Славков, внук на Тодор Живков, се е обърнал към свои близки само седмица преди трагичния край на живота си. Думите му днес звучат като прощално писмо, което неговите приятели ще носят в сърцата си завинаги.
Един от неговите приятели, пожелал анонимност, разказва, цитиран от "България Днес", че е усетил промяната в поведението му още две седмици по-рано:
„Беше тъжен, унил. Каза ми, че много ме обича. Не съм успял да го видя тогава. Това няма да си го простя.“
Последните две седмици от живота си Славков прекарва във вилата на бизнесмена Христо Крушарски в село Асен. Крушарски, дългогодишен приятел на семейството, разказва, че Тошко сам поискал да се усамоти.
„Не можех да му откажа – с баща му бяхме близки. Искаше спокойствие, тишина“, споделя той.
Когато на 21 юли Славков престанал да отговаря на обаждания, близките му се разтревожили. Крушарски изпратил камериерка до вилата. Жената влязла в стаята и го открила безжизнен.
„Станало е най-лошото“, съобщила тя по телефона.
Трагичната новина разтърси всички, които познаваха Тошко — известен със своята харизма, чувство за хумор и непретенциозен подход към живота. Въпреки тежката семейна история и огромната обществена тежест на фамилията Живкови, той винаги е бил открит, самоунищожителен и искрен – качества, които рядко се срещат в публични фигури с неговия произход.
Остана обичан баща, приятел и човек с душа, търсеща мир.
