Размерът на втората пенсия, която ще получават бъдещите пенсионери, ще зависи в значителна степен от личния им избор и готовността им да поемат инвестиционен риск. Това предвиждат подготвените промени в Кодекса за социално осигуряване, пуснати за обществено обсъждане от правителството в оставка.
Основната идея е към всеки универсален пенсионен фонд, в който се осигуряват всички работещи, родени след 31 декември 1959 година, да бъдат създадени три отделни подфонда с различен рисков профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Осигурените лица ще имат право сами да изберат в кой от трите подфонда да бъдат управлявани парите по личната им партида. За хората, на които остават по-малко от три години до навършване на възрастта за пенсиониране, средствата задължително ще се управляват в консервативен подфонд с най-нисък риск.
Преценката колко години остават до пенсия ще се прави към 1 януари 2027 година. Всички, на които им остава повече време до пенсиониране, ще могат да подадат писмено заявление за избор на подфонд в периода от 1 август до 30 ноември 2026 година.
Ако осигурените не направят избор, средствата им ще бъдат автоматично разпределени според възрастта. Лицата под 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд, тези между 50 години и три години преди пенсионната възраст – към балансиран, а хората с оставащи по-малко от три години до пенсия – към консервативен.
Основен критерий за разграничаване на подфондовете ще бъде делът на инвестициите във финансови инструменти с променлив доход, като акциите. В динамичния подфонд този дял може да достигне до 90 процента от активите, в балансирания – до 55 процента, а в консервативния – до 25 процента. Целта е в по-ранните години от трудовия живот средствата да се управляват по-рисково с възможност за по-висока доходност, докато с наближаване на пенсионирането рискът постепенно да се ограничава.
Специален режим е предвиден за хората на възраст между 45 и 49 години към 1 януари 2027 година, които не са избрали подфонд. Те ще бъдат прехвърлени в динамичен подфонд за период от поне пет години, освен ако след 31 декември 2027 година не заявят желание за промяна. Така се цели ограничаване на риска от загуби при краткосрочни пазарни сривове.
Промените засягат и начина, по който ще се изплаща втората пенсия. Минималният размер на пожизнената допълнителна пенсия ще бъде обвързан с минималната работна заплата и ще възлиза на 10 процента от нея. При минимална заплата от 620,20 евро за 2026 година това означава минимална пожизнена пенсия от около 62 евро.
За хората, чиито натрупани средства не достигат за пожизнена пенсия, ще остане възможността за разсрочено или еднократно изплащане. Размерът на месечните разсрочени плащания ще бъде между 20 и 50 процента от минималната заплата, което при планираните стойности за 2026 година означава суми между 124 и 310 евро месечно.
Ако средствата по индивидуалната партида са под трикратния размер на минималната работна заплата, те ще се изплащат наведнъж. Така прагът за еднократно плащане се променя спрямо досегашното правило, което беше обвързано с минималната държавна пенсия.
Предвижда се и разширяване на възможностите за инвестиране на средствата за втора пенсия. Пенсионните фондове ще могат да влагат средства в борсово търгувани фондове, включително такива, които инвестират в злато, сребро и други суровини. Допуска се и инвестиране в акции на малки и средни предприятия, търгувани на специализирани пазари за растеж в рамките на Европейския съюз и определени държави извън него.
Промените засягат и таксите, които пенсионните дружества събират. Таксата върху всяка вноска за втора пенсия ще започне да намалява поетапно от 2027 година, като се предвижда да достигне 2,10 процента през 2036 година. Инвестиционната такса ще бъде разделена на фиксирана част, обвързана с размера на управляваните активи, и променлива част, зависеща от постигнатата доходност.
За динамичните подфондове фиксираната такса ще намалява с времето, докато делът на таксата, обвързана с доходността, ще нараства. При балансираните и консервативните подфондове също са заложени по-ниски фиксирани такси в дългосрочен план, като при консервативните няма да се начислява такса върху доходността.
Предложените промени целят по-голяма гъвкавост, по-ясна връзка между риск и доходност и по-активно участие на осигурените в управлението на собствените им пенсионни спестявания.
