Българската азбука е третата официална в ЕС – след латиницата и гръцката азбука. Интересен факт, нали? Друг интересен факт е, че над 250 милиона по света я използват (че дори и монголците).
Трети „интересен“ факт е, че само ние (и то не всички от нас; и то отскоро…) я наричаме „българска“, а светът я нарича „кирилица“ или „славянска“.
Гръцката азбука е гръцка, арменската си е арменска, китайската си е китайска.
Малко демотивиращо като че ли? Или да махнем с ръка и да я сравним великодушно с латиницата (която не е на името на държава и народ) и да се покажем как сме „над нещата“?
Азбуката ни е измислена от българи в България – учениците на Кирил и Методий. Азбуката ни не е глаголицата, че да позволяваме някой да спекулира, че тя – видите ли – е измислена от гърци.
Климент не е бил грък и Преславска книжовна школа не е никаква друга освен българска, пишат от novini.bg
Има обаче един малък проблем, а той е, че почти никой не свързва кирилицата с България. А хората (поне повечето) по света свързват нашата си българска азбука, наречена кирилица, с Русия. Да, свързват я с Русия.
Повечето чужденци си мислят, че ние пишем на руската азбука. Ако започне светът да я нарича „българска“, 8 милиарда ще се сещат за постижението ни всеки път, когато видят българските букви – в някой филм, списание, картина, снимка в интернет и т.н.
За всичко това ме подсети един пост във ФБ, който видях в началото на седмицата. Постът е стар, проблемът – още пò.
Ново обаче е (също не чак толкова „ново“ per se, но обновено като данни) това:
„Сачева: Над 120 000 млади у нас нито учат, нито работят“
Сачева: Над 120 000 млади у нас нито учат, нито работят
И тук виждаме следното:
„Според нея не е изследвано достатъчно какви са причините за тези данни. Изключително важно е да разберем какви са причините за това. Дали причините се коренят в ниското образование, неграмотността, дали причините са свързани с това, че няма нужните умения, които работодателите търсят. Дали причините са в съвременните форми на труд и заетост, които не са регламентирани законодателно и оттам една значителна част от младите хора не са видими за държавната статистика. Недоверието на младите към институциите или има и други причини, които не можем да видим, коментира Сачева“.
Не знам доколко е изследвано и доколко е неизследвано, но аз лично смятам, че това е поколение, което просто се е предало. Без мечти, без самочувствие, обезсърчени, предали се…
Нямат големи очаквания за самите себе си и съответно не полагат усилия, не виждат смисъл. Не виждат бъдеще.
Дали „българската“ азбука ще промени това? Не. Дали може да бъде една от крачките за промяната обаче? Да.
Националното ни самочувствие е толкова зле, че се налага да се връзваме на лъжите на разни псевдоисторици, за да си го напомпаме малко.
Жалко, защото имаме истински причини да се гордеем, вместо да натамъняваме факти. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но ето например не българин е измислил компютъра. Джон Атанасов е създал сметачна машина, която използва бинарен код, а не компютър. Съвременният компютър няма общо с изобретението му. Единствената връзка е, че компютрите използват също бинарен код, но Атанасов не е създал компютъра, компютърът е създаден от много хора. В най-добрия случай можем да кажем, че е един от многото бащи на компютъра. А дори и да беше го създал еднолично… Джон Атанасов е роден в Америка, учил в Америка, работил в Америка, изобретил сметачната си машина в Америка, продължил да живее в Америка. Американец от български произход. Но американец. Само единият му родител е българин. Така че твърдението „българин е измислил компютъра“ е грешно по толкова много начини…
Такива подобни „епизоди“ в историята си имаме много в последно време – отчаяно се опитваме да се самонадъхваме, че и ние сме дали нещо на света.
А ние наистина сме дали. Но го пренебрегваме, докато си измисляме неща.
Странно. И малко жалко.
И се сърдим, когато ни опровергават измислените факти и обвиняваме света, че таи заговор против нас. Държим си на измислените „факти“. А азбуката си наричаме „кирилица“ и „славянска“.
Дали има нещо общо с това да не накърним случайно чувствата на евразийската империя с болните амбиции? Най-вероятно да. Те отдавна (още отпреди Освобождението) наливат много средства в пропаганда, с която да ни обясняват, че сами сме малки и неможещи и че имаме нужда от тях, че те и само те са причината да ни има и така нататък. Пък то е обратното. Без нашите писменост, култура, духовност и религия, тях нямаше да ги има. Подробности, ама съществени.
Разбира се, можете и да видите кое посолство (украинското, например…) ни честити победата на шахматистките и европейската титла; и кое посолство не ни честити дори Съединението и Независимостта.
Подробности, както казах, ама съществени.
Както и да е. Време е вече да гледаме в бъдещето и да спрем да си мислим какво сме изпуснали в миналото. То така или иначе е изпуснато. И да спрем да мислим чий чувства ще накърним. Ние сме българи и „кирилицата“ е българска азбука.
Ще е чудесна инициатива новото ни правителство да направи постъпления – дори (или „най-вече“) пред ООН за смяна на наименованието. Турция си смени името на латиница, Холандия вече не съществува, смени си трайно името на Нидерландия, Индия също си сменя името.
Нищо не е невъзможно, искам да кажа.
Защо не скоро целият свят да започне да нарича „кирилицата“ (или „славянската“ азбука) „българска“ азбука? По целия свят я използват – дори в Монголия. По целия свят я познават – от Америка до Япония. Но я наричат „кирилица“. И я мислят за руска.
Защо трябва да хабим толкова много енергия и нерви за наименованията и географския произход на ракията и шопската салата, луканката, суджука и т.н. – да се подсигурим, че ще ги наричат „български“, а за азбуката си сме глухи и слепи?
Кое от нещата е по-разпространено? По-разпознаваемо? Ракията и салатата или азбуката ни?
А и кое от нещата е по-важно?
