Снимката се пази, но не се излага

В миналото портретите на живите членове на семейството често са заемали почетно място по стените. Снимките на починалите обаче били прибирани в албуми, чекмеджета, кутии или витрини.

Смятало се, че така се прави граница между света на живите и този на мъртвите. Снимката трябвало да бъде запазена като спомен, но не и да присъства постоянно пред очите на хората в дома.

В някои семейства дори имало неписано правило: „Снимката се пази, но не се качва на стената.“

Какво са вярвали нашите предци?

Старите вярвания не са били еднакви навсякъде. На места се е смятало, че образът на починалия не трябва постоянно да бъде сред снимките на живите. Другаде причината била по-скоро свързана с траура и уважението към човека.

Рамкираната снимка на починал близък на стената можела да предизвика тревога или неудобство у по-възрастните хора. За тях това не било просто портрет, а образ на човек, който вече не е част от земния живот.

Важно е обаче да се уточни, че няма доказателства, че окачването на снимка на починал човек носи лош късмет или нещастие . Това са народни вярвания, които са се формирали в миналото.

Защо са покривали огледалата след смърт?

Със старите погребални обичаи е свързано и друго поверие. Когато човек умирал, в някои семейства огледалата в дома били покривани.

Обясненията отново били различни. Според едни вярвания отражението не бивало да „задържа“ душата на починалия. Според други покриването на огледалата било символичен начин домът да бъде отделен от обичайния живот по време на траура.

Понякога часовниците били спирани, а снимките по стените сваляни или обръщани с лице към стената.

Къде са пазели снимките?

Най-често снимките на починалите били съхранявани в семейни албуми, кутии, чекмеджета или витрини. Понякога ги прибирали заедно с писма, документи и други лични вещи на покойния.

Те можели да бъдат извадени при годишнина от смъртта, голям семеен празник или когато близките искали да си припомнят човека.

Така снимката не изчезвала от дома, но не се превръщала в част от ежедневния интериор.

Обичаят постепенно изчезва

Днес отношението към снимките е съвсем различно. Хората съхраняват хиляди изображения в телефони, компютри и социални мрежи. Снимката вече не е единственият начин да се съхрани споменът за близък човек.

Затова и старото правило постепенно губи значението си. Много семейства спокойно поставят снимки на починали родители, баби и дядовци на видими места.

Въпреки това старото поверие продължава да съществува в някои домове. Там снимките на починалите се пазят внимателно, но остават в албум или специално място.

За предците ни това не е означавало, че починалият трябва да бъде забравен. Напротив. Снимката се е пазела именно защото човекът е бил обичан и помнен, но към нея се е отнасяли с особено уважение.

И може би затова в някои стари домове и днес може да се види празно място на стената, докато портретът на човек, починал преди десетилетия, продължава да се пази в стар семеен албум.