Пролетта е сезон през който човек се чувства много често отпаднал, без сили и настроение, със световъртеж и слабост в мускулите , намален апетит , нерядко смущения в съня . Доста често се боледува от простудни заболявания , хрема, кашлица с или без повишена температура , които се явяват почти без причина.
Нерядко повечето от тези симптоми се дължат на неправилно хранене през зимата , когато недостатъчният прием на редица биологично-активни съставки се отразява неблагоприятно върху общото състояние на организма .
Известно е, че редица биологично-активни вещества - витамини, полиненаситени мастни киселини , аминокиселини, минерални вещества поддържат нормалните функции на имунната система . При продължителен намален прием на някое от тези вещества се нарушава нормалният имунен отговор и това води до различни по тежест увреждания - от леки настинки до срив в имунитета . Нерядко честите инфекции, които се дължат на нарушен имунитет , допълнително задълбочават хранителните дефицити и с това се достига до един затворен кръг, от който общото състояние на организма се влошава.
Именно затова е особено важно през пролетта храненето да е особено целенасочено към преодоляване на някои макар и леки хранителни дефицити, които са възникнали през дългата зима. През зимния период обикновено храненето е еднообразно, със значителен прием на консервирани храни в които витамините са по-малко отколкото в свежите плодове и зеленчуци , а готварската сол и добавената захар са в значително количество. Обикновено диетата е по-бедна на бета каротин , витамин С и фолиева киселина - три витамина, основни защитници, които воюват срещу инфекциите. Тези витамини могат успешно да се приемат дори през зимния сезон, ако се консумира в достатъчно количество тиква, моркови, шипки (бета-каротин), цитрусови плодове , киви, ябълки (витамин С), както и спанак и листни зеленчуци , които вече се намират през цялата година на нашия пазар.
Добри източници на витамин С са също и киселото зеле, което поради богатото съдържание на готварска сол трябва да се консумира в умерени количества.
Това, което не трябва да се забравя е, че пълноценният животински белтък , като основен източник на аминокиселини е основен фактор при формиране на биологичната защита. Доказан ефект върху чревната пропускливост и директен антибактериален ефект имат аминокиселини като глутамин и аргинин . Нетлъстите меса, яйца, млечни продукти с ниско мастно съдържание трябва да бъдат включвани в ежедневното хранене. Положителен ефект върху имунната система имат омега-3-мастните киселини , които се съдържат в рибните масла. Ейкозопентаеновата и докозопентаеновата мастни киселини от рибните масла съдействат за нормализиране на клетъчния имунитет , поддържат целостта на мембраните на клетката и имат антиоксидантен ефект. Най-малко два пъти седмично рибата трябва да бъде включена в храненето през пролетния сезон . Внимание трябва да се обърне на намаляване на животинските мазнини и включването на растителни, които са богати източници на витамин Е . Салати от ряпа, моркови, зеле, поляти със зехтин или слънчогледово олио са добър източник на витамини в оптимално усвоима форма, особено що се отнася до мастно разтворимите (А, Е, D).
Ранната пролет не е най-подходящият сезон за спазване на диети за отслабване или за започване на активна физическа дейност , особено при лица които не са се занимавали със спорт през цялата зима. Постепенно преминаване към хранене с по-ниско съдържание на калории , богато на плодове и зеленчуци, 1-2 литра течности на ден и 30 минути ежедневно ходене с умерено темпо са основата на здравословно поведение, което може да започне да се изгражда през пролетта.
