Илиана Раева отдавна не е само „златното момиче” на художествената ни гимнастика. В очите на повечето хора тя е една силна и волева жена, която нищо не е в състояние да я спре.
- Кое ви подтикна да влезете в политиката точно в този размирен момент?
- Ами да - истинско геройство е да правиш партия по време на тези събития, на които ставаме свидетели в момента в страната. Подтикна ме това, което подтиква хората да стоят на улицата и да протестират. Изобщо не съм притеснена! Напротив! Дори мисля, че съм специалист в това да правя нещата в най-трудните моменти. Всъщност всичко досега в живота ми е било така. Винаги съм правила нещата по трудния начин. Например, когато създавах клуба си навремето – през 1993 г. – направих първия частен клуб в България изобщо в спорта. И можете да си представите с каква насмешка беше посрещнато това мое начинание. Никой не ме взе насериозно тогава. А само след две години моят клуб стана един от най-силните в страната, и вече 20 години е най-силният!
За мен най-голямото предизвикателство в момента е това хората да повярват – това е най-трудно сега! Да повярват, че може да има партия, в която да имат доверие. И е много, много трудно – защото доверие в политическите партии няма!
- Обръщам специално внимание на един нюанс – насмешката, иронията, с която сте свикнали винаги да се сблъсквате...
- Знаете ли, всичко в живота ми се случваше по този начин... Фактът, че толкова дълго време съм в публичното пространство и имам изградения имидж за успялата жена в сферите, в които се занимавам, съвсем не означава, че ми е било лесно. В никакъв случай! При мен началото винаги е било абсолютното недоверие. Но аз винаги съм вярвала в това, което правя. Важно е човек да може да преценява добре възможностите си – това е начинът! Едно от нещата, на които се научих през годините, е това да умея да залагам на качествени хора. Не се притеснявам изобщо от това, което започвам – аз и Наско имаме приятели из цялата страна. Няма град, в който да нямаме приятели, които искат да помагат, да се включат в организацията на партията. Така ми се стече животът, че познавам всякакви различни хора в различни социални сфери, включително политици. Целта ми е да бъда обединител – наистина да успея да обединя хората около себе си и огромния потенциал, който те носят. Няма накъде повече да търпим
Знаете, че съм човек, който държи всичко да е направено, както трябва. Когато всичко ни е както трябва, във всяко едно отношение, ще представя целия екип с подробните им биографии. Вече три месеца работя с тези хора по нашите програми. И мога да кажа, че това са изключително доказани специалисти в център дясно, в твърде дясно. И което е по-важно – това са неопетнени хора, чийто имена аз умишлено няма да кажа.
- Какво ще спечелите с влизането си в политиката? Бихте могли дори тотално да сринете имиджа си?
- Да! Така е, замисляла съм се върху това. И отговорът ми е – готова съм за това! Готова съм да се опитам да се преборя! И не се страхувам по никакъв начин. Политиката е мръсна работа само за тези, които я мърсят. Аз нямам намерение да я мърся и не се страхувам от това някой да каже нещо подобно...
В момента вярвам в себе си и във възможностите си! Аз искам да работя и тогава хората да ме харесват. Няма да пропагандирам нищо! Само ще работя, ще правя, и тогава ще искам хората да харесват партията. Имам идеи, имам и конкретни програми, но категорично не искам да ги издавам... защото след това някой ги взима, ползва ги за популизъм... А хората са страшно объркани. Всеки ден излизат нови и нови неща. Нова десница, ама кой стоял зад десницата?! Нова партия, ама кой стоял зад партията?! Не! Нека всички, които тръгват да работят, да правят партия, тези, които са в парламента, чрез делата си да накарат хората да им повярват и да им гласуват доверие.
- Затова ли ви няма и на протестите? Заради тези убеждения, че по делата ще ви познаят? Казахте също, че „имаме правителство, което прави безумия и трябва моментално да се махне”.
- Точно! Аз наистина имам много работа. Но не само заради това не ходя на тези протести. А защо аз не съм на улицата ли? Още преди да направя партията, още по време на февруарските протести, аз застанах много ясно и написах страшно силни неща във Фейсбук. Всички медии ги цитираха. Твърдо заставам зад протестиращите! А правителството наистина прави безумни неща. Но преди да се махне, задължително трябва да направи крайно важните промени – в Изборния кодекс и всичко, което трябва да се направи в момента, и е изискване на ЕС. След това да се разпусне – задължително! Ами ако това правителство нищо не приеме и се разпусне?!... Разбирате ли, че се въртим в един омагьосан кръг!
Това ли е реалното легитимно правителство на България? Колко човека, колко души, колко българи са застанали зад него? Защото то дори не е правителство на победилите! Какво значи това? Едните се разсърдили и си тръгнали, били сърдити, другите ни въртят на шиш! Това е цинизъм спрямо гражданите, които са на улицата. И безизходицата, в която се намира тая държава. Преди това пък се нагледахме на едни други политици, които лично аз уважавах в миналото.
- Например?
- Например един Иван Костов – и той се сърди. И той беше сърдит. Не се прави така! Целият свят ни коментира в момента. Гледах наскоро един страхотен филм на CNN – направен за протестите в България. Там казват, че начинът, по който българите протестират, е за пример в целия свят. Виждате какво става и в Турция... Какво правят българите? Един културен протест с обосновани желания.
- Как посрещате обвиненията срещу себе си, че партията ви е създадена като едва ли не „патерица на ГЕРБ”?
- Това са смешни неща. Какви патерици? Само ще работим и ще видите, за никакви патерици не става дума. Нелепо е дори да се помисли!
- Пряката връзка, която се прави относно изказването за „патерицата на ГЕРБ”, е фактът колко много помогна Бойко Борисов на гимнастиката. Вие самата неведнъж сте изказвали публично благодарността си към него. И сега, когато правите партия, всички очакват помощта да продължи да се случва и в политически план...
- Аз бях един от противниците, един от хората, които искаха падането на ГЕРБ. И го казах по национална телевизия. Не мога да бъда дори с едно правителство, което излезе и се извини – и доказа, че не работи правилно. Той излезе и се извини! Мен с какво ли не са ме свързвали, освен с Бойко Борисов... Мога ли да опровергавам сега всяко нещо, което е изговорено и изписано във времето?!
- Наскоро споделихте обаче, че преди да падне предишното правителство, сте имали много сериозни проблеми с един от министрите на Бойко Борисов. За кого става въпрос?
- Проблемите ми даже не бяха с един от министрите, а с няколко, ако трябва да бъда докрай честна... И за да бъда още по-точна – двама! Това е нещо, което е вече минало, заминало, няма да ровя, няма да се връщам, достатъчно атаки имаше. Категорично имах проблем, много сериозен, който беше преди да падне правителството. Време, през което изобщо не съм и подозирала, че ще падне. Намерила съм начин да изкажа мнението си, да изразя позицията си, не е била приета, не е била чута - това си е за моя сметка, но и за сметка на тези, които не са я чули! Край!
- В конфликтната ситуация, която се получи между вас и Петър Стойчев, за него нещата бяха сведени до „всичко е интереси...”, а вашият отговор бе: „Не е лесно да си парашутист!”
- Аз Петър Стойчев като спортист много си го обичам. Но неговото място не беше там, където се получи този конфликт. И времето го доказа. Той беше спуснат! И имаше причина да бъде там – която беше много грозна! И докато той беше министър, аз не позволих да се участва в пресконференции, за да не мисли, че аз го атакувам, защото е министър. Знаех, че ако стане, много грешно ще се изтълкува. Но не се уплаших да говоря, когато бях наясно с това кой е назначил това служебно правителство и какво се върши. И защо той е тук. Аз не бях против това, че точно Петър Стойчев е там – не! Бях против начина и целта! Обърнах се и към цялата група, която беше там, в това число и към Данчо Лазаров. Казах им: „Не ви ли е срам да си мълчим, защото предстоели избори? Мен ме е срам от вас!” Не се страхувам, защото познавам себе си, познавам истината!
- Ето още нещо, характерно за вас: „Винаги съм се защитавала, но никога не съм атакувала”...
- Никога не съм атакувала никого! В случая Петър Стойчев ме нападна пръв, като каза, че не било достатъчно да работя, само защото съм била добър човек и професионалист... Ами то друго няма?! Аз тогава го атакувах. Нешка Робева също я атакувах едва когато тя първа ме нападна. Никога не съм нападала – въпреки че съм знаела истината за страшно много хора! Не съм искала да ядосам този, в когото най-силно вярвам, а това е Бог!
- Споменахте онзи ден открито името на Гриша Ганчев, като човек, който ви помага и стои зад партията ви - вероятно заради всичките тези спекулации относно това кой стои зад вас? По-точно заради спекулацията с името на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ!
- Гриша Ганчев е един от хората, които ми помагат. Помагат ми страшно много хора. Той е един от тези хора. Но помощ е едно, а финансиране и всичко останало, е съвсем различно, нали? Много хора имат желание да помогнат, да се включат в организацията, за останалото се грижа аз.
- Ангажиментът с политиката обаче е поредният, който прибавяте към и без това натовареното си ежедневие. Остава ли изобщо някакво време за личен живот, за семейство?
- Откакто се помня, моето семейство е във вихъра на събитията в спорта, което означава, че винаги сме били много ангажирани. Семейството е пристанът за спокойствие, за отдих, за релакс и прекрасни изживявания. Дъщерите ми са големи, вече самостоятелни хора. А Наско е твърде ангажиран с „Левски”. Може би такава ми е била кармата, съдбата... да бъда много ангажирана. Естествено, че винаги намирам време за семейството си.
- Май същият хъс и удовлетворение в момента се усещат и в Наско Сираков – заради това, че той най-накрая се завърна в „Левски” и има пряката възможност да промени статуквото!
- (усмихва се) Знаете ли, че около това се върти целият му смисъл! От около 9-годишен е на футболния терен и на екипа му е пишело „Левски”. Най-големите успехи в историята на този клуб са свързани с него! Голмайстор на отбора! Като ръководител – най-успешният! Вкара „Левски” в Шампионска лига. Четвъртфинал на европейските турнири. Да не говорим колко пъти е шампион на „Левски” като футболист. Това завинаги бележи живота – това са били най-хубавите му години, и продължават и до момента. Това му е домът, това му е къщата. Той там се чувства прекрасно, много е щастлив! Ще даде всичко от себе си, аз съм сигурна – защото за мен Наско е най-големият футболен капацитет в България! Но човек сам никога нищо не е способен да направи. Нужен е здрав екип. А не да се осланяш на приятелства и на това кой кого обича и харесва. Да се осланяш на качествата на хората – кой може и кой не може да работи!
- Затова е нужна обаче и немалка доза риск...
- Ами ако аз не се бях хвърлила в гимнастиката в едно абсурдно време, и не си бях повярвала, че мога?!... Знаете ли колко хора ме чакат да се проваля цял живот?
- Да се провалите ли? Това е абсурдно!
- Да! Чакаха ме да се проваля, когато направих клуба. Чакаха ме да се проваля, когато казах, че ще стана треньор на националния отбор по художествена гимнастика. Непрекъснато някой ме чака да се проваля! Много са обаче и тези, които ме обичат, вярват ми, подкрепят ме и ми помагат. Факт! Тръгнах от нулата с клуба си – когато Нешка Робева беше вся и все в художествената гимнастика. И казваше какво трябва да се случи... И като тръгнах, й казах, че го правя, за да бъда абсолютен неин опонент!
Събрах си една подготвителна група, всички момичета, с които работех, докато бях треньор. Всички избягаха от „Левски” и дойдоха при мен. Защото ме познаваха и знаеха как работя. Започнах от нулата! После когато взех ансамбъла... и не само този, още навремето – когато започвахме, когато взехме медал от Олимпиадата... Всичко в живота ми е ставало по този начин. И винаги съм тръгвала сама – в най-трудните моменти! Кой сега би направил партия от нищото? Без да има подкрепа – както казват на олигарси, на разни хора... Каквото искат да говорят хората и да пишат медиите – аз казах кой ще е моят път, съвсем скоро ще го видят и хората!
- Споменавате Нешка Робева и не мога да не обърна внимание на своеобразната метаморфоза, която претърпяха взаимоотношенията ви. Ако преди сте били отявлен неин опонент, днес двете сякаш отново сте на една вълна?!
- Да, наистина е така. Аз я поканих, казах й, че с качествата, които има, е много необходима. Тя е била успешна в едно друго време. А когато казах, че Мария Гигова трябва да се махне и ще се кандидатирам, за да се махне от този пост – защото тя не работеше правилно. Сега викнах и нея в Управителния съвет, защото нейната сила все още я има. Но тя е на друго място. Поканих Мария Петрова за мой вицепрезидент – тя е много силна и трябва да й се даде път. И вярвам, че след мен тя ще поеме нещата изцяло. Това е пътят! Иначе как да имаме успех?! По същия начин трябва да бъде и в политиката. Хората, които могат, които знаят как. Не хората, които са ми приятели, от които ще имам сметка, които ще са послушни. Не! Много е трудно, но аз знам какво правя и за какво става въпрос. Не ми е за първи път.
Минала съм и през много унижения
и през много ирония, но това никога и по никакъв начин не е имало значение за мен! Аз съм гледала една отправна точка, която съм виждала в бъдещето, и съм вървяла към нея – какво се случва отстрани - да, била съм донякъде подвластна, но не ме интересува.
